Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Дебатът с МВФ

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

И тази година обсъждането с МВФ на националните сметки на България за следващата финансова година показа, че фондът по-добре от правителството, бизнес-асоциациите и професионалните съюзи, отчита дългосрочните интереси на гражданството и предприемачите. За разлика от преди пресата (особено Дневник и 24 часа) частично смени популисткия речник и показва икономическа грамотност.

Ето смисълът на някои препоръки на МВФ.

1/ Съкращаване на субсидиите (виж доклада на МВФ за 2003). Този доклад не може да се впуска в подробности за страна като България. В него става дума, че страната не трябва да допуска преки и квази-фискални субсидии или следва да ги намали (финансиране на компании като БДЖ, размяна на активи между държавни предприятия, трансфери и субсидии към НОИ, несъбирене и опрощаване на вземания, издаване на гаранции). Онова, което фондът има предвид е, че suma sumarum за 2002 само размяната на активи между държавни предприятия ще бъде равна на около 55% от събрания корпоративен данък. Това затруднява облекчаване на този данък и/или изсмуква средства, които могат да отидат за други цели (за повече информация виж: http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2002/02.pdf, стр.44).

2/ Т.нар. нулева ставка по линия на корпоративния данък за общини по списък, дори ако бъде приложена по най-перфектния начин, ще изисква контрол и административни разходи, които ще бъдат финансирани от онези, които не печелят от тази облага. Равноправното третиране и оплоскостяването на данъците, за които всъщност настоява фондът, са по-изгодни за частния сектор като цяло.

3/ От почти същия характер е и идеята за т.нар. фонд за рисков капитал. Тя обаче е просто логичен завършек на една друга по-обща нагласа на правителството - активното управление на икономиката. То ще бъде толкова по-пълно, колкото повече активи държавата придобива в частни компании. С увеличаване на този дял ще намалява делът и свободата на действие на частния сектор.

4/ Съществено неразбиране на основни реалности имат твърденията в пресата, че "МВФ ни оряза заплатите". Първо лице множествено лице е крайно неуместно. Освен това тези заплати още не са получени, за да бъдат "орязвани". 70 на сто от работещите в страната са заети в частни предприятия и организации. Само професионалните съюзи твърдят, че бюджетните заплати имат някакво съществено значение при договарянето на възнаграждения в извънбюджетната сфера. Когато МВФ само коригира намеренията за увеличаване на тези заплати, мисията съзнателно отчита едни и не отчита други обстоятелства. Съгласието за увеличение е най-вече поради обстоятелството, че с това ще се увеличат и вноските от бюджета към НОИ и НЗОК за пенсионно осигуряване на държавните служители. (Това естествено ще стане със средства на работещите в недържавния сектор.) МВФ, а и пресата и общественото мнение в страната не обръщат внимание на реалните доходи на администрацията в нетно изражение. Остойностеният израз на всички привилегии за заетите в бюджетния сектор би доказал, че заплатите там (с изключение на тези на учителите) са доста, вероятно два пъти, над онова, което се предполага.

5/ Фондът настоява за по-правилно и разумно управление на здравната и образователната системи. И в двата случая става дума за закърпване на дупки в два чувала, в които се наливат средства на данъкоплатците. МВФ не споделя вина за неразумното управление в образованието. Тук проблемите са породени изцяло от изсмукването на системата и от министерството, и от общините; разбира се, става дума за изсмукване с "добри намерения". В здравеопазването обаче, МВФ през 1998 г. одобри и донякъде подпомогна дизайна на започващите реформи. Тогавашните членове на мисията не искаха да чуят критиката на този дизайн, която сегашните с решителност изказват.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!