Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Дебатът по повод и някои обстоятелства и факти около доставките на природен газ от Русия

16.12.2006
Оцени тази статия:
Нямам желание да се намесвам в специална тема. Но обсъждането на възможните проблеми се характеризира с почти повсеместни пропуски, които трябва да бъдат отбелязани. Защото иначе самото обсъждане остава донякъде повърхностно, а напъните за предвиждане на стопански ефекти и влияние върху конкурентността – просто смешни.

Ето какво имам предвид по-конкретно:

  1. В Евростат информацията за промишленото потребление на природен газ е от последните две години. От присъединяващите и присъединилите се страни, оскъдицата е подобна само за Словакия. (1) . За Хърватска има информация само за една година, 2005.

  2. Ако се прегледат сравненията на Евростат за това потребление, за България са съществени два извода: а) очевидно цените на дребно за краен потребител в България са значително под цените за “Европа на 25-те” и “Европа на 15-те” и б) без данъци тези цени са общо взето по-високи от Балтийските страни.

  3. Сравненията на Евростат са в евро за гига-джаул, а не в щатски долари за 1000 кубични метра, при определени допускания за това какво е “промишлен потребител”. Ако се отчетат тези определения, българските коментатори могат да изчислят цената и в щатски долари. Сравнението е представено в следната таблица:

 

 

Страна (ни)

Цена за ГДж 2004 (евро)

Цена за ГДж 2005 (евро)

Европа 15

5,33

6,01

Европа 25

5,24

6,12

България

3,5

3,78

Унгария

5,41

5,81

Словакия

5,33

5,08

Румъния

2,82

3,68

Литва

3,83

3,61

Латвия

3,47

3,48

Естония

2,91

2,75

 

 

Сравненията по данни на търговската статистика на Световната банка, която използва друга мерна единица (“британски топлинни единици”) и щатски долари, показват същите съотношения. (2)

  1. Може да се предполага, че доставчикът Газпром е всеобщ за цяла Нова Европа и че разликата в цените за крайни промишлени потребители е свързана и с цените на доставчика. България изглежда е единствената страна, за която тези цени са пълна тайна. Например знае се, че Беларус плаща на Газпром по 47 щатски долара за 1 000 куб.м., Армения и Грузия по около 100 долара, Балтийските страни – около 140-250 долара. Министърът на енергетиката г-н Овчаров назова на скоро една сума – 257 щатски долара за 1 000 куб.м , но никой не го попита или не обясни как по-нататък се формира цената за промишления потребител. Въпросът е съществен, тъй като има монопол на Булгаргаз.

  2. Да се спори с Газпром е трудно. Въпреки вдигнатата забрана за търговия с акции на това дружество (с указ на президента Путин от декември), управлението на дружеството не просто е държавно, но е и почти изцяло от земляци на президента на Руската федерация и е подчинено от него. Освен това компанията Газпром, въпреки известната условност на сравненията, е между шест и седем пъти по-голяма от следващата в бранша (Шел Газ Интенешънъл) и има дялове в най-големите френски, холандски и немски газови дружества и споразумения за стратегическо сътрудничество с почти всички подобни дружества в Евразия.

  3. Проблемът с цената на природния газ от Газпром почти от никого не се разглежда в контекст. А този контекст е доста очевиден. Компании от Руската Федерация са доставчици на между 60 и 70 на сто от енергийните ресурси за България, тази страна и обогатява, рециклира и, ако е нужно, депонира обработеното ядрено гориво и отпадъци от Козлодуй. При това положение българското правителство тика в ръцете на руски компании АЕЦ Белене, а банката на Газпром заяви, че иска да кредитира и инвестира изграждането на “Белене”. Още когато стана очевидно религиозното отношение на предишното правителство към този проект, аз се опитах да предупредя, че няма по-лоша схема за осъществяване на този проект от това такъв доставчик да е кредитор, защото ще диктува условията. Дебатът през изминалата седмица доказа това подозрение и събуди ново – че Газпром иска да финансира изграждането на “Белене” с повишени цени за потребителите на природен газ в България.

  4. Българските промишлени потребители са в общи линии известни – топлофикациите, Неохим, Агрополихим, Идеал Стандард, Кремиковци, Стомана и пр. Но те имат различни възможности за маневриране. Топлофикационните дружества почти нямат такива възможности, други са се запасили за няколко месеца напред и/или са договорили права за ползване на ограничените местни източници. Промяната на ценовата среда в условията на монопол засилва стимулите за извънпазарно коалиране с държавни органи, служители и компании.

Ако всичките въпросителни не се прояснят, а рисковете – предотвратят, България ще бъде толкова послушна спрямо Русия, колкото Беларус, но с четири-пет пъти по-високи цени на енергийните ресурси.

 

За още разсъждения по темата за пазара на природен газ, погледнете в брой 250 на бюлетина статията “Развитие на пазара на природен газ в ЕС и България – паралелен поглед”.

 

 

------------------------------------------------------

(1) Виж тук.

(2) Виж тук.