Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Данъците в София също тръгват нагоре

Автор: Петър Ганев / 29.11.2019
Оцени тази статия:

Преди 10 дни ИПИ публикува своя Алтернативен бюджет за 2019 г. В рамките на представянето ясно заявихме, че ни очаква вълна от повишения на местните данъци, което се превърна и в основен акцент от събитието за много медии (виж тук и тук). Към днешна дата идеите за увеличение на местните данъци вече са факт, като най-големите общини – София и Пловдив, също се включиха в надпреварата (виж обобщение тук). Безспорно най-големият фокус попада върху Столична община, тъй като увеличението е първо от поне 10 години (виж данните за данъците тук) и обичайно медийното внимание се фокусира върху столицата. 

Защо сега се покачват местните данъци?

Традиционно у нас местните данъци следват плътно политическия цикъл. Данъци се вдигат в първата и втората година от мандата, след което идва затишие до провеждането на местните избори (виж историята на местните данъци тук). Местните налози имат специфичен характер – не са автоматични отчисления (като при подоходния данък или ДДС например), а реално се вадят пари от джоба и се плаща в общината, което ги прави изключително непопулярни. През 2017 и 2018 г. например бяха вдигнати осигурителните вноски за пенсия с по 1 процентен пункт, което на годишна база изземва повече от всяко повишение в местните налози, но реакция почти нямаше. При общините е по-сложно – всяко повишение води до силно негативна реакция, което означава, че никой не би го направил точно преди изборите.

Прегледът на ИПИ на данъчната политика на местно ниво през годините показва, че в години след избори се наблюдават по 60-70 примера за повишения на данъци на местно ниво. Най-вероятно подобна ще е картината и сега – през 2020 и 2021 г. поне половината общини ще предприемат някакви стъпки за увеличение на местните налози. Забележете, че в тази сметка изключваме такса смет, която също ще върви нагоре. Тази вълна от по-високи местни данъци в известен смисъл ще отговори на призива на финансовия министър – общините да използват по-активно данъчните си правомощия, но в същото време няма да промени драматично структурата на общинските бюджети. Зависимостта от държавния бюджет и европейските средства, от една страна, и липсата на адекватен ресурс за публични инвестиции, от друга, ще остане. Темата за фискалната децентрализация – преотстъпването на 1/5 от приходите от подоходното облагане на физически лица към общините (виж тук), не само няма да изчезне, а ще е все повече на дневен ред. Само с имуществени данъци няма как да се постигне финансова самостоятелност – 10 годишни усилия за вдигане на ставки и повишаване на събираемостта категорично го доказват.

Какво се случи в София?

Всеки, който следи внимателно процесите в Столична община, знае, че покачването на местните налози беше на ръба да се случи още миналата година. Причината да не се случи тогава беше изцяло обвързана с изборите – ако сега гледаме резултатите, то евентуално покачване на данъците преди година като нищо щеше да обърне вота в столицата. Предложението сега се фокусира върху възмездното придобиване на имущество и върху облагането на превозните средства. Двете теми обаче не са идентични и по-добре да се коментират отделно.

Едно от предизвикателствата пред Столична община е как да финансира инвестиционната си програма, особено в новите квартали, където липсва адекватна инфраструктура. И, по възможност, това да се случи като по-голяма тежест падне именно върху тези нови квартали. Има два начина това да се случи през данъците – единият е през промени в данъчната основа на имущественият данък, другият е през повишена ставка на данъка върху сделките. Ако не можеш да направиш първото, опираш до второто. Това се случва и в София.

Проблемът с данъчната основа на имотите

Данъкът върху недвижимото имущество в София стъпва на крайно усложнена формула за данъчна оценка на имота, в основата на която стои зонирането на столицата. В зависимост от зоната, в която попада жилището ви, коефициентът за местоположение варира от 28,1 до 93,6 на квадратен метър – това е над 3 пъти разлика в данъчната основа за различните квартали. Текущите границите на зоните в София са определени през 1998 г. (виж тук). Тези зони безспорно са отдавна остарели както заради промяната в динамиката на някои от традиционните квартали, така и заради развитието на новите квартали, които преди 30 години са имали съвсем различен облик.

Големият проблем в облагането на имотите в столицата е именно в данъчната основа и конкретно в зонирането. Промяната обаче е политически трудна. Последното предложение за подобна реформа беше на Минко Герджиков през 2011 г. (виж тук). Предложението за ново зониране тогава предизвика скандал и доведе до неговата оставка (виж тук). Подобно решение е трудно, но има и друго. Очакването на общините (не само на София) е, че скоро ще има законодателни промени, които да променят формулата за данъчната оценка на имотите и/или направо да обвържат данъка с пазарната оценка. Това би решило проблема на столицата с районирането, и особено спрямо новите престижни квартали, без да се влиза в голям скандал. Чакането обаче може да се превърне и в капан – отлагаш решение заради очаквани законодателни промени, които обаче също може винаги да се отлагат.

Екологичният компонент при колите беше въведен заради София

Докато при облагането на сделките откровено говорим за повишение на данъчната тежест, то при облагането на превозните средства ситуацията е малко по-различна. Промените в закона в края на миналата година промениха облагането на автомобилите – данъкът вече се формира по съвсем друг начин, в т.ч. с появата на екологичен компонент. Този екологичен компонент би трябвало да натовари повече тези с ниска екологична категория и да облекчи тези с висока категория. В София, както и в повечето общини в страната, обаче за текущата 2019 г. останаха минималните по закон нива на екологичната компонента. Те варират от 0,40 до 1,10, което означава, че, с изключение на категориите евро 1 и 2, които получават коефициент 1,10 и евро 3 (коефициент от 1), всички други получават отстъпка от данъка. През 2018 г. голяма част от автомобилите в София плащат по-нисък данък спрямо предходните години. Това се вижда и от отчета за полугодието на общината – 6,5 млн. лв. по-малко са събрани от данък върху превозните средства за първите 6 месеца на 2018 г., като до края на годината разликата ще достигне около 10 млн. лв.

Предложението сега се възползва от възможностите на закона и завишава облагането на автомобилите с ниска категория (с максималния по закон коефициент 1,40), премахва отстъпката за автомобилите с евро 4 (вместо 0,80 става 1,00) и запазва отстъпките за автомобили евро 5 и 6. И докато тези промени бяха очаквани – законът беше променен най-вече заради Столична община и беше ясно, че столицата ще се възползва максимално от диференцираните ставки, то малко по-изненадваща е промяната в облагането и спрямо мощността, като са засегнати всички над 74 kW. Така, единствените незасегнати от по-високото облагане ще бъдат автомобилите до 74 kW, които имат евро 5 или 6. Ако сравним спрямо 2017 г., то ако автомобил има евро 5 или 6, дори и по-мощните най-вероятно няма да плащат по-висок данък. Голямата тежест в случая ще падне основно върху автомобили, които са с евро 1 и 2 и с голяма мощност.

Ролята на районните кметове

Всичко казано дотук се опитва да обясни общата рамка и конкретно картината в Столична община. По-високите данъци няма как да са добра новина за данъкоплатците, но на много места бяха очаквани. Без фискална децентрализация и с калпава данъчна основа за имотите, всички общини имат стимул да бутат данъка върху сделките нагоре – не е случайно, че това е единственият данък, при който общините масово отиват на максималната ставка (3 на сто). Ефектът от по-високия данък върху сделките в София ще е около 20 млн. лв. допълнителен приход. В случая, поне е добра идеята половината от събраните средства да се харчат от районните кметове – така ще има известно съревнование кой и как се справя с публичния ресурс. Столична община, в случая, е готова да предприеме известни стъпки за децентрализация в посока районни кметове, остава и държавата да направи такива по оста централен бюджет – общински власти.