Бюлетин за ниски данъци ISSN 1313 - 0544

Данъчната политика на Швейцария*

Автор: Pierre Bessard** / 22.05.2008
Оцени тази статия:

Данъчната политика на Швейцария претърпя много промени през 2007 г., особено поради промените в няколко от 26-те кантона, които налагат над две трети от данъците в Швейцария. Намаленията на данъците са одобрени и приложени с референдум в няколко кантона през годината. Притиворечията с ЕС относно режимите с ниски данъци за специфични видове компании в някои кантони продължават и през 2008 г. През ноември 2007 г. швейцарското правителство отново отказва да преговаря с Брюксел и публикува доклад за държавната помощ в ЕС. Други горещи теми в данъчната политика през 2007 г. бяха двойното облагане на дивидентите, реформа на ДДС и облагането според разходите за състоятелни резиденти, получаващи по-голямата част от дохода си извън страната.

Ниски данъци в кантоните

Динамиката на данъчна политика в Швейцарските кантони най-добре може да се илюстрира чрез проследяване на развитието на кантона Обвалден, където в края на 2005 г. гражданите гласуват с
мнозинство от 86% за регресивен данъчен режим, при който данъчните ставки намаляват с нарастване на облагаемият доход (абсолютните суми, разбира се, продължават да нарастват, когато облагаемият доход нараства).

След съдебното предизвикателство от страна на политическите групи, осъждащи регресивното облагане като „неконституционно", швейцарският Върховен съд спорно отсъжда (1 юни 2007 г.), че регресивният данък в Обвалден нарушава принципа „възможност за плащане". Властите в Обвалден реагират бързо и обявяват, че регресивният режим ще се замени от плосък данък, което в последствие допълнително намалява данъчното бреме за данъкоплатците. През декември 2007 г.  гражданите на Обвалден одобряват новия закон с мнозинство от 91% и приемат плосък данък от 12% на кантонално ниво с необлагаем минимум от 10 000 швейцарски франка. От 2005 г. до сега данъчното бреме в Обвалден е намаляло с поне 25%.

През 2006 г. Обвалден въвежда и най-ниския корпоративен данък в Швейцария от 6,6%. През първата година на реформата общите данъчни приходи в Обвалден нарастват с над 6%, въпреки намаления данък, тъй като все повече нови граждани се преместват да живеят в кантона. През 2006 г. броят на регистрираните фирми в Обвалден се учетворява. На декемврийския референдум през 2007 г. гражданите снижават корпоративния данък до 6%, след като друг кантон в Швецария - Апенцел Аусерроден , три месеца преди това e приел същата ставка.

Така, заедно с федералния подоходен, корпоративният данък в Обвалден и Апенцел Аусерроден е равен на този в Ирландия от 12,5%, близо 3 пъти по-малко, отколкото във Франция и Германия и сравнително по-нисък от средните за Швейцария 21%.

Спора с Европейската комисия

На 13 февруари 2007 г. Европейската комисия уведомява Швейцария за напълно едностранното си решение, чрез което някои специални данъчни мерки използвани от кантоните към определени фирми, се определят за държавна помощ. По мнение на ЕК подобни мерки изкривяват конкуренцията и влияят негативно на търговията по начин несъвместим със Споразумението за свободна търговия от 1972 г. между Швейцария и ЕС. На 14 май 2007 г. Европейският съвет подтиква ЕК да започне преговори със Швейцария по този проблем. Швейцарското правителство веднага отхвърля тази интерпретация и отказва преговори с ЕС, като определя решението на ЕК като неоснавателно по следните причини:

  • Данъчните условия, критикувани от ЕС нямат отношение към Споразумението за свободна търговия. То обхваща само търговията с определени стоки и и не цели хармонизирането на законодателството отнасящо се до конкуренцията..
  • Имайки предвид, че Швейцария не е член на ЕС или част от единния европейски пазар, регулациите на конкуренцията (основно отнасящи се до държавните помощи) и принципите на поведение приети от страните-членки на ЕС (относно облагането на компаниите) не са отнасят до нея.
  • Дори, ако те влизаха в Споразумението за свободна търговия, критикуваните данъчни условия не се отнасят до държавната помощ, тъй като не поощряват определени сектори или компании, а са отворени към всички пазарни участници, отговарящи на законовите критерии.
  • Тези условия няма да ограничат двустранната търговия на стоки между Швейцария и ЕС, защото въпросните фирми нямат или имат второстепенни бизнес операции в Швейцария (в който случай, тези операции се облагат нормално).

Въпреки всичко щвейцарското правителство започна диалог с ЕС на техническото ниво. Акцентът в срещите (ноември 2007 г.) се поставя на въпроса дали кантоналните регулации за облагането на компаниите заемат място в Споразумението за свободна търговия и дали ограничават търговията на стоки между Швейцария и ЕС, изкривявайки конкуренцията. Разбира се, швейцарската делегация не е съгласна с подобно мнение. Дискусията включва и въпроса за различията в приходите от местни и чужди източници. Швейцарската делегация заявява, че в случая на холдинговите компании, приходите от швейцарските източници са обложени по същия начин, по който и чуждестранните. Дискусията спира и се планира нова среща в началото на 2008 г.

За държавните помощи

В контекста на диспута и противопоставяйки се на ЕК, през ноември 2007 г. швейцарското правителство публикува интересен доклад за развитието на държавните помощи в ЕС. В доклада се подчертава основната разлика между управлението на Швейцария и ЕС - докато ЕС работи над подходите за ограничаване на данъчната конкуренция и толерира екстензивна политика на пряка държавна помощ, швейцарската позиция за данъчната конкуренция е позитивна и това рефлектира в регулаторната рамка. В същото време Швейцария практически не предоставя пряка държавна помощ на отделните фирми. Докладът завършва с твърдението, че всички форми на държавна помощ са намеса в свободните пазари и затова като правило те не могат да бъдат неутрални. Поради тази причина, политиката на ЕС в областта на конкуренцията предвижда забрана за държавни помощи. Все пак тази политика допуска множество изключения, които се считат за съвместими с Единния европейски пазар. Помощта е позволена не само в сферата на данъците. Примери за допускане на данъчна помощ са директната или косвена помощ под формата на субсидии на компаниите да развиват определени сектори на икономиката или насърчаване на малките и средни предприятия. Интересно е да се отбележи, че 65% от държавните субсидии в ЕС са насочени към промишлеността и услугите, само 26% за земеделие (което е най-популярно), а останалите - за въглищната индустрия (6%) и транспорт (2%). Паралелно с това ЕК строго ограничава действията на страните-членки в областта на данъчната политика с Кодекса за поведение при данъчното облагане на компаниите.

Швейцария, обаче, не е толкова склонна да предостави директна помощ, а вместо това гарантира благоприятна за бизнеса данъчна и правна среда. Съществена част от това е умереното данъчно бреме както за бизнеса, така и за индивидите. Швейцарското правителство отбелязва, че данъчната конкуренция „създава важни стимули и насърчава иновациите в обществения сектор". От друга страна, Швейцария не е склонна да предоставя държавна помощ, защото помощта за отделните компании или сектори много често изкривява конкуренцията и намалява ефективността.

Всъщност и The EU also wishes to continue to strengthen the competitiveness of its member states.ЕС иска да продължи да увеличава конкурентоспособността на своите страни-членки. За тази цел през 2006 г. Европейската комисия представи план за действие относно държавните помощи. Очаква се резултата от тази реформа да бъде A more harmonised and targeted state aid policy should emerge from this reform.ОчакваОооедна дори по-централизирана политиката на държавните помощи, която отваря възможността за увеличаване на държавните помощи в ключови сектори.

За дивидентите

Над две трети от швейцарските кантони прилагат данъчни намаления на дивидентите (или са в процес) с цел да се ограничи двойното данъчно облагане на разпределените печалби (първо като печалба на фирмено ниво и после като дивидент на ниво инвеститор). Данъчните облекчения са различни в различните кантони, варирайки от 30 до 80%. Минималнит праг за получаване на данъчни облекчения също варира от 5 до 20% (участие в капитала) в различните кантони, като прагът се очаква да благоприятства малкия и средния бизнес. Подобна реформа се планира и на федерално ниво.

За ДДС

Швейцарското правителство преглежда текущия закон за ДДС и особено замяната на три ставки с една единствена. Стандартната ставка на ДДС в Швейцария е 7,6% или грубо половината от минималната в ЕС. Намaлените нива от 3,6% и 2,4% важат за определени категории продукти. Тези три темпа причиняват значителни проблеми при разпределението на продуктите и теоретично могат да се заменят с единна ставка от 6%. Очаква се и 20 от 25-те изключения (или преференции) да бъдат премахнати.

Облагане според разходите?

След няколко спорни случая със участието на богати индивиди в странта, предпочитащи да плащат налог, базиран единствено на разходите им за живеене, швейцарското правителство и парламентът категорично се противопоставиха на надигналите се мнения за прекратяване на подобни практики.

Един от последните случаи провокирали дебата датира от декември 2006 г., когато известният певец Джони Холидей напуска Франция с гръм и трясък и се установява в кантона Берн. Преди да напусне Франция, Джони Холидей е заплащал данък в размер на 72% от доходите си. От много години Швейцария подслонява гонени хора, една част от които са именно жертви на конфискационно данъчно облагане в съседни държави със социалистически правителства. Успоредно с това, заради високото ниво на сигурност и качество на живот в Швейцария, страната привлича множество заможни хора от сферата на индустрията, спорта и изкуството. Резидентите, които не придобиват приходите си в страната и не са го правили през последните 10 години, могат да бъдат напълно освободени от подоходен данък и данък върху богатството и да плащат единен данък, базиран на разходите им в Швейцария. Данъкът се пресмята на базата на поне 5 пъти стойността за наем на жилището на резидента или два пъти жилищни разходи, ако данъкоплатецът е живял в хотел.

Въпреки, че тази система е критикувана, като привилегия към богатите чужденци, избягващи облагането в страните си, в кантоните се прилагат много стриктни условия. В момента само около 3,600 резидента (сравнимо с над 1,6 милиона чужденци в страната) се ползват от възможностите на тази система в Швейцария.

* Превод на Зорница Манолова, ИПИ

** Pierre Bessard, Executive Director Liberales Institut (Zurich); Institut Constant de Rebecque (Lausanne)