Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Читателските умения на министерството на войната

Автор: ИПИ / 10.01.2007
Оцени тази статия:

През миналата година Военното издателство публикува книгата “Секретността: американският опит” (1) , дело на Даниъл Патрик Мойнихан (сенатор от Ню Йорк, един от най-образованите членове на сената на САЩ, починал преди няколко месеца).

В нея може да се прочете, че от около два милиона засекретени документа, само около 2 000 са свързани с националната сигурност. Такава е една от констатациите на Комисията за запазване и намаляване на секретността, учредена от сената на САЩ в средата на 90-те и ръководена от самия Мойнихан.
Преди един месец българският министър на отбраната издаде Заповед № ОХ – 420.

Замисълът на заповедта е да създаде списък на информацията, класифицирана като служебна тайна. Проблемът с тази заповед е в подхода към съставянето на списъка и с възможните отрицателни въздействия на неговото съдържание.

Я, колко тайни!

Законът за защита на класифицираната информация (чл. 26 и сл.) и правилника за неговото прилагане (чл. 21) предвиждат издаването на такива списъци от учрежденията, произвеждащи такава информация. Но законът предполага, че съществуват 24 категории или вида класифицирана информация. А министърът на отбраната създава 205 вида служебна тайна.

Анализът на всичко това е отвъд обсега на нашата компетентност. Но онова, което се засекретява в областта на публичните финанси, е практически без прецедент. Става дума за следните видове тайни:

а) методиката за формиране на отбранителните разходи, отчетите по всички категории разходи и цялата счетоводна информация;

б) изследванията, обзорите, анализите, данните от социологическите изследвания и прогнозите;

в) възнагражденията;

г) списъкът, характеристиките, преписките по отчуждаване на недвижимите имоти – частна държавна собственост (т.е. не само онази, стопанисвана от министерството на отбраната), информацията за търговете на военните имоти и за наемите на такива имоти; оценките за стойността на такива имоти;
д) информацията за кандидатите и резултатите от конкурси и търгове на министерството;

е) сведенията за здравното състояние на военнослужещите;

ж) проектите за нормативни актове в сферата на отбраната и въоръжените сили.

Този списък е крайно непълен, леко обобщен за целите на тази публикация и примерен. Очевидно буквите в азбуката не стигат за изброяването. Читателят следва да има предвид, че освен този списък има такъв и за онова, което не е просто “служебна”, но и “държавна тайна”.

Възможните ефекти

Очевидно става дума за засекретяване на информация за това как, с какви цели, при какво обосноваване, с каква ефективност и при какви условия се изразходват средства на данъкоплатците, равняващи се средно на около 2,5% от БВП. Това е около 750 милиона лева на година (като абсолютната стойност на тези средства очевидно ще се увеличава). Обществените поръчки в тази област ще бъдат фактически оставени на преценката на чиновниците от министерството на отбраната.
На второ място, плановете за отчуждаване на недвижими имоти и всички спорове по повод тези имоти няма да могат да се решават при равноправие на страните.
Трето, обществото е ощетено в правото си да знае какво замисля министерството като политика, оценка на състоянието на националната сигурност и законодателство, осъществяващо политиката в тази област.

Накрая, макар и да е задължително гражданите от мъжки пол да “отбиват” военна повинност, тяхното здравословно състояние (2) не може да бъде известно на техните близки.

Война с обществения контрол

Ако книгата на Мойнихан е четена от министъра, то вероятното обяснение на съдържанието на заповедта, която издава, е, че той е решил да повтори най-лошите примери от историята на засекретяването, обяснени от автора – тези на Съветския Съюз. Това е първата заповед от този вид, станала известна (макар засега и да не е публикувана). Оказва се съвсем не случайно, че книгата не бе нито рекламирана, нито пусната за продажба на открития книжен пазар (ако не броим книжарницата на самото издателство).

Най-лесния коментар е да кажем: ние предупреждавахме (виж бр. 70 от 19 април 2002 г.; http://ime-bg.org/pr_bg/ ). Фактически обаче положението е по-отчайващо от онова, което чертаеха и най-песимистичните предположения от времето на обсъждането на закона за класифицираната информация. Предполагаме, че подходът и на другите министерства ще бъде същият.

----

(1) Даниъл Патрик Мойнихам, Секретността, Американският опит. София, Военно издателство, 2002. (Първо издание: Daniel Patrick Moynihan, Secrecy: the American Experience, Yale, Yale University Press, 1998.)
(2) Това понятие, както и много други, не е определено.