Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Цени – слънце

Автор: Цветелина Ненова* / 13.11.2009
Оцени тази статия:

Зелената енергия е хубаво нещо - означава, че сме отговорни към околната среда, че искаме да се борим с ужасното чудовище, наречено глобално затопляне. Ако продължим тази логика, можем да кажем и, че инвеститорите в тази енергия в България в последно време се множат най-вече, защото са особено алтруистично настроени към страдащото от замърсената околна среда българско общество. Почти. Всъщност хубавото на тази индустрия е това, че е успяла да убеди политиците, че заслужава да получава пари на данъкоплатците. И така държавата гарантира, че продуктът им - токът от възобновяеми енергийни източници - ще се изкупува на цени, многократно по-високи от тези за конвенционалните източници на енергия и то в продължение на 25 години.

През последната седмица представителите на фотоволтаичната индустрия в България за пореден път се заоплакваха, че фиксираните цени, по които ДКЕВР задължава електроразпределителните дружества да изкупуват продукцията им, не са достатъчно фиксирани. По закон те могат да варират с +/- 5% спрямо тези за предходната година и това представлява изключително сериозен проблем за инвеститорите, които не могат да си планират паричните потоци и следователно имат проблеми да получат кредити за изграждането на проектните си мощности. Изниква въпросът колко ефективен ще е бизнес, който не може да се справи с никакви флуктуации в цените на продукцията си, още повече, че тези флуктуации на практика не са такива, тъй като са строго регламентирани в определен диапазон. Какво става, ако цената на продукцията им зависи от пазарния механизъм - той няма предпазен клапан на плюс и минус 5%?

Е, при такива сериозни проблеми при планирането, как да не се трогнеш - ето явно и хората от ДКЕВР имат сърца и сега обмислят да откликнат на призива на инвеститорите за един по-сигурен свят. Напълно възможно е ДКЕВР да реши цените на енергията, генерирана от соларни паркове да бъде застопорена за 25 години с промени в законовата уредба.

Това значи ли и, че държавата смята да определя централно колко ще е цената на всички видове енергия?!

Петолетките са направо провал на Съветския съюз при наличието на такава планово-прогнозна мисъл у нас. Как точно ще се определят тези фиксирани изкупни цени на фотоволтаичната енергия - на настоящето ниво от 755 до 823 лв. за МВтч?! Та нали цялата идея за субсидирането на енергията от ВЕИ, е че с инвестициите в нея ще се създаде по-голямо търсене на машини и оборудване за производството, което пък от своя страна ще стимулира по-високи разходи за развитие на технологии, които правят възможно намаляване на производствените разходи до тези за конвенционалната енергия. Индустрия, която привиква към фиксирани държавни цени за 25 години е малко вероятно да иска да инвестира печалбите си в научно изследователска дейност. Вместо това може да ги използва, за да си осигури още 25 години държавно субсидиране.

Дори в Германия, която е пионер в областта на така наречените feed-in tariffs за зелена енергия, законът предвижда ежегодно намаляване на субсидиите с цел стимулиране на повишаването на ефективността на производството. От 2008 г. стъпката на тези намаления беше увеличена на 1,5% за електричество от вятъра, 5% за електричество от фотоволтаични инсталации (които и в Германия получават най-голяма субсидия от всички ВЕИ) и 1% за енергия от биомаса. Освен това съществува такова нещо като пазарни цени за електроенергия и субсидиите се начисляват като бонус към тези пазарни цени.

Балоните на различни регионални и отраслови пазари през последните десетилетия бяха свързани с предхождащи притоци на капитал, стимулирани преди всичко от определена държавна политика за насърчаване на растежа. Политиката за насърчаване на ВЕИ (и то с най-големи субсидии за най-неефективните източници) е още по-опасна, защото стъпва на концепция за моралност и благородност, която се противопоставя на далеч по-непривлекателната „капиталистическа" идея за саморегулиране на пазара. Прилагана неправилно на местно равнище, тя дава оправдание за по-нататъшно отлагане на либерализирането на българския енергиен пазар.

 

* Стажант в ИПИ