Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Цената на централното планиране или за възгледите на г-н Паскалев

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

Поводът за тази бележка е споделената от заместник-премиера г-н Паскалев тревога, че страната не използва дори половината от предвидените (намиращите се на разположение) предприсъедитилелни фондове на ЕС. Те възлизат на около 4% от БВП и ако са правилно използвани могат да генерират доход и така да намалят частично цената на присъединяването.

Фондовете не се използват, защото няма проекти или те не са предложени правилно.

Според министъра това се дължи на неподготвена и немотивирана администрация. Това обяснение той даде преди два дена на среща с администрацията на т.нар. Югозападен район. Кадрите обаче имат известни възможности да решават някакви проблеми, особено ако са мястото и с ранга на самия г-н Паскалев. Затова това обяснение прилича на самокритика.

За успокоение следва да кажем, че сценарият за несправяне с работата е заложен преди сегашното правителство и до голяма степен се корени в манталитета не само на това и на предишното правителство, но и на местната администрация и бизнеса. Както е известно, според едно старо философско наблюдение, човек не може да си смени възгледите, само ако има голямо желание за това.

Най-непосредствената причина за сегашното неоползотворяване на фондовете на ЕС е начинът, по който са направени националният и регионалните планове за развитие по реда на Закона за регионалното развитие от март 1999 г. Тогава частично по внушение на консултанти от ЕС, частично по вътрешен повик на душата и мисълта, плановете се писаха отгоре надолу. На нас ни е известно само едно възражение срещу този начин на работа тогава.

По-съществено бе обаче обстоятелството, че авторите и на националния, и на областните планове не знаеха и не можеха да приложат никаква друга схема, освен тази на централното планиране.

Най-важната причина на сегашното несправяне е следната. Няма област в страната, където местното статистическо бюро и управител да знаят какво става и кои са предимствата в стопанството на областта. На стопанските субекти се гледа като на "средно аритметично". Критериите за субсидии са изкривени и се променят всяка година. Най-често получават повече субсидии онези, които произвеждат по-малко, имат по-старо население и повече безработни. Кметовете и областните управители фактически имат интерес да надуят точно тези показатели. Фирмите не знаят как да структурират бъдещото си поведение, как да формират своите стратегии. И за фирмите, и за местната, областна и централна администрация господстващ е отчетният възглед за света, вглеждането в миналото и неумението да преценяват бъдещето. На всичкото отгоре и правилата на публичното счетоводство изискват точно такава нагласа.

Г-н Паскалев смята, че решението на проблема е донякъде в избора на областните управители. Когато се обсъждаше приемането на сега действащата схема на назначения отгоре (въведена в държавното устройство на новото време в средата на ХVІІІ век от Мария-Тереза), отново с едно изключение всички наблюдатели я приеха, а всички в Парламента я гласуваха. Хубаво е да се избират управителите на области, но проблемът не е точно в начина на избор. Той е част от друга опера..

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!