Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Цената на бюджетното преизпълнение

Автор: Калоян Стайков / 05.02.2016
Оцени тази статия:

Както се очакваше, включително и от Министерството на финансите, има сериозни разминавания между актуализирания държавен бюджет за 2015 г. и очакваното изпълнение на консолидирания бюджет, от една страна, и реалното им изпълнение. Добрата новина е, че консолидираният дефицит е с малко над 400 млн. лв. по-нисък от очакваното, а предвид и по-високия от очакваното икономически растеж, отношението му към БВП  ще спадне под 3%. Лошата новина е, че за поредна година по-добрите фискални резултати са свързани единствено с по-високи приходи, докато разходите не само че не намаляват, но и се увеличават.

Повече от половината от преизпълнението на приходите се дължи на постъпления от европейски средства, които може да се предположи, че са по-трудни за прогнозиране, тъй като зависят в голяма степен от решения на Европейската комисия. Преизпълнението на приходите по националния бюджет обаче, в сравнение с актуализирания бюджет, беше предизвестено, тъй като Министерството на финансите беше заложило изключително ниска прогноза, която не отговаряше нито на икономическите условия, нито на събираемостта на приходите през предходни години. Така в края на годината се оказа, че държавата е събрала с около 220 млн. лв. повече от очакваните данъчни и неданъчни приходи. Дотук добре.

На този фон обаче консолидираните държавни разходи са се увеличили с около 190 млн. лв., което почти изяжда по-високата събираемост. Реално по-ниският дефицит се дължи почти изцяло на приток на европейски средства. Заедно с това трябва да се отбележи, че не всички разходи се увеличават. Така например при разходите за заплати има ръст от около 170 млн. лв., докато разходите за издръжка намаляват с около 350 млн. лв. в сравнение с актуализираната прогноза. С други думи – повече за заплати, по-малко за сгради.

По-ниски от очакваното са и разходите за лихви. При тях е разбираемо да има разминавания, тъй като зависят от пазарната обстановка, политиката по управление на дълга и т.н., но няма обяснение защо разминаването е в размер на 20%. Едно обяснение е, че поради по-ниския дефицит са спестени дългови емисии, а оттам – лихвени плащания, но това може да обясни много малка част от това разминаване.  Утежняващо вината обстоятелство е, че актуализираната прогноза е внесена през октомври и би следвало подобни разминавания да са сведени до минимум, тъй като се отнасят за оставащите два месеца до края на годината.

Същото, но с още по-голяма сила, се отнася за социалните разходи, субсидиите и капиталовите разходи, които не зависят от промени в пазарните настроения. При тях има преразход от около 200 млн. лв. за субсидии, около 480 млн. лв. за социални разходи и около 570 млн. лв. за капиталови разходи. И това се случва месец след като от Министерството на финансите обясниха, че капиталовите разходи може и да не се изпълнят. Всичко това навежда на мисълта за целенасочено отлагане на разходите за края на годината, когато ще са ясни всички бюджетни параметри и почти всеки „непредвиден” лев допълнителен приход или неосъществен разход може да бъде изхарчен.

От изпълнението на бюджета за предходната година прозира повече нюх при управлението на публичните финанси, отколкото предвидимост, ясно процедури и спазване на закона за бюджета. Подобна дискреция осигурява гъвкавост при управлението на публичните финанси, което е добре, но, както се вижда, тя е насочена единствено към „усвояване” на допълнителните приходи, а не към намаляване на дефицита, което е зле.

На фона на по-високата събираемост предупреждението на финансовия министър от началото на тази годината, че „ако няколко години напред няма последователна политика за намаляване на дефицита и ако всеки път си поставяме въпроса колко и докога можем да бъдем на дефицит, винаги ще излиза темата за дълга и някой ден, за да я преодолеем, ще стигнем до темата дали данъчната система е подходяща, за да финансира така структурираната държава" изглежда несериозно. Последователна политика явно има, но тя е насочена към ударни разходи в края на годината, а не към свиване на дефицита. Това поведение много напомня на фискалната политика до 2008 г. с тази разлика, че до 2008 г. част от преизпълнението на приходите оставаше като резерв.