Бюджетът на съдебната власт – уроци по прогнозиране и отчетност

Обсъждането на бюджета на съдебната власт не е нито лесна, нито „безопасна” тема. Основният за съвременната правова държава принцип на разделението на властите изисква съдебната система да не бъде уязвима от натиск от страна на изпълнителната и законодателната власти, защото това е единственият начин тя ефективно да контролира спазването на законите от страна на държавните институции.Финансовата независимост на съдебната система е ключова за практическата реализация на разделението на властите. Тя обаче не означава безотчетност и ненужно харчене на пари, тъй като в крайна сметка всички разходи, свързани с функционирането на съда и прокуратурата, се покриват от данъкоплатците.

Източник: Закон за държавния бюджет на Република България

В периода от 2005 до 2009 година бюджетът на съдебната власт нараства с 90,4% –  от 230 до 438 милиона лева. Това е огромно повишение, което не е съпътствано от подобряване на ефективността на правораздаването в България. Тази липса на обвързаност между разходи и резултати обуславя необходимостта внимателно да се наблюдава определянето на средствата за съдебната власт през следващите години. Необходимостта от намаляване на дефицита в консолидирания бюджет на държавата през 2010 и 2011 година доведе до намаляване на бюджета на съдебната власт с 11,5%, но проектобюджетът за 2012 предвижда нарастване с 3,1%, което създава предпоставки за възвръщане на тенденцията за постоянно нарастване на разходите.

Вероятно най-добрият начин да се анализират причините за високите разходи на правораздавателната система е да се наблюдава внимателно процеса на приемане на Закона за държавния бюджет и по-точно предложенията на Министерски съвет (МС) и на Висшия съдебен съвет (ВСС) относно приходите и разходите на съдебната власт.

Източник: Доклад към Закона за държавния бюджет на Република България

Както се вижда от графиката, ВСС системно предлага по-ниски приходи и по-високи разходи от тези, които са разчетени като необходими от експертите на Министерство на финансите. Запознатите с теорията на публичния избор лесно биха разпознали в тези данни типичното поведение на бюрократ, чиято основна цел не е да оправдае доверието на данъкоплатците, а да задоволи собствените си интереси. Системното залагане на по-ниски приходи от възможните и по-високи разходи от необходимите съответства като по учебник на стремежа да се максимизира собствената полезност за сметка на данъкоплатеца.

На пръв поглед, проблем всъщност няма, тъй като при гласуване в пленарна зала винаги досега са приемани предложенията на МС, а не тези на ВСС. Прегледът на изпълнението на бюджета, обаче, сочи в друга посока.

Източници: Доклад към Закона за държавния бюджет на Република България, Информационен бюлетин за изпълнението на консолидирания бюджет

Забелязва се системно превишаване както на приходите (средно с 43,35%), така и на разходите ( средно с 3,40%). Очевидно е лошото планиране на бюджета на правораздавателната система, най-вече в приходната му част. Системното подценяване на постъпленията води до отпускане на по-високи държавни субсидии. Като резултат не само се изкривява цялостното планиране на бюджета и разпределянето на средства, но сериозно се вреди и на интересите на данъкоплатеца. Това, което може да се направи тази година при приемането на бюджета на съдебната власт е най-накрая да се потърси по-реалистично прогнозиране на приходите и разходите на съдебната власт предвид сериозните разминавания между план и отчет, които наблюдаваме всяка година. Един по-реалистичен бюджет ще отговаря на интересите на данъкоплатците, като намали трансферите от държавния бюджет към съдебата система и позволи по-добро насочване на бюджетните средства.