Българското здравеопазване по течението

Здравната система постепенно се връща на пътя на свърхпотреблението на услуги, от който беше отклонена по време пандемията. Или поне това показват данните за болничната помощ в изследване на ИПИ за достъпа и ефективността на системата на здравеопазване на България.

Пандемията от коронавируса води до сериозно намаляване на общия брой на хоспитализациите – през 2020 г. те спадат с 18,3% спрямо предходната година и все още (през 2021 г.) остават под броя им през 2016 г. Това не е учудващо, като се има предвид ограничаването през част от годината на плановия прием в болниците и концентрирането на болничен ресурс към лечение на болни от covid – 19. Въпреки това обаче през 2021 година по данни на НЗОК са реализирани над 1,8 милиона хоспитализации, които са много за страна с население малко над 6,5 милиона души.

Силното изместване на разходите в системата на здравеопазване от извънболнична грижа към болнично лечение е един от сериозните дисбаланси в системата, който влияе негативно на нейната ефективност и ограничава постигането на добри резултати с по-нисък разход. Една от причините е, че болничното лечение е относително по-скъпо в сравнение с профилактиката и извънболничната грижа, а друга е, че по-ранното откриване и лечение на редица заболявания предотвратява усложнения и допълнителен разход в бъдеще. Въпреки това в организацията и управлението на системата ни сега съществуват редица финансови стимули, които изместват разходите за лечение към болниците и ограничават ресурса за профилактика.

България има една от най-гъстите мрежи на лечебни заведения за болнична помощ – и съответно, осигуреност с легла – за болнично лечение в Европа. В регионален аспект се наблюдава концентрация на болници в големите области – София-град, Пловдив, Бургас и Варна. Всяка област разполага с поне 2 болници, като 66 (от общо 342) болници са концентрирани в столицата. В областите се наблюдават различия както в броя на леглата спрямо населението, така и в дела на леглата в МБАЛ. Най-нисък брой легла спрямо населението има в областите Перник, Ямбол и Видин.

Разходите също се концентрират в областите с добре развита болнична мрежа. Друг фактор, който силно влияе на разходите за болнично лечение, е наличието на медицински университет в региона. Между столицата и област Перник разликата в разходите за болнична помощ на един здравноосигурен е близо 5 пъти. С нисък разход са области в съседство до голям областен град или тези с намаляващ брой население.

Високият брой хоспитализации и значителният дял на разходите за болнично лечение обаче не се отразяват позитивно на показателите за резултати (например коефициентите на обща, детска и майчина смъртност). Може би е нужно преразглеждане на здравната политика и пренасочване на усилията от болнично лечение към профилактика, ранно откриване, диагностика, проследяване и третиране на болести и ограничаване на хоспитализирането за дейности, които могат да се извършват в доболничната помощ.

Пълният текст на изследването можете да намерите тук.