Статии ISSN 1313 - 0544

България пак по-свободна, но не съвсем…

Автор: ИПИ / 14.01.2009
Оцени тази статия:

Българската икономика е 64.6% „свободна" според Индекс на икономическата свобода, оповестен от фондация „Херитидж" и "Уолстрийт Джърнъл". Това означава, че все още сме в групата страни, които са умерено свободни.

Този резултат ни нарежда на 56-о място във света (сред 183 изследвани страни) заедно с Перу и Малайзия. Резултатът на страната ни е с 0.9% по-висок в сравнение с миналата година, главно заради подобряване на свободата на бизнеса и фискалната свобода. България е на 26-то място от 43 страни в Европа с резултат близък до този на Португалия.

Най-високи постигаме по свобода на търговията, фискална свобода, свобода на труда и свобода на бизнеса. Рязкото намаляване на преките данъци дава своето отражение и именно в категорията фискална свобода достигаме най-високия си резултат (86.2%).

Проблемните области продължават да бъдат правата на собственост и размера на правителството, като в категорията права на собственост резултатът ни е едва 30%, което е далеч дори от средната стойност за света. Свободата от корупция също получава нисък резултат. Авторите отбелязват, че в страната все още има примери за организирана престъпност и високи нива на корупция в правителствения сектор и в съдебната система."

Българското правителство продължава на преразпределя около 40% от БВП, което е далеч по-високо от оптималните нива. Този факт не се промени въпреки рязкото понижение на преките данъци. Високите осигуровки и квази-данъците продължават да бъдат в тежест на гражданите и бизнеса.

Основният проблем пред страната е изведен в Индекса по следния начин: „Българската юридическа система не е ефективна по отношение на разрешаването на търговски спорове, регистриране на бизнес и прилагане на съдебните решения... неефективното върховенство на закона намалява доверието на инвеститора в способността на съдилищата да прилагат договорите, правото на собственост, правата на акционерите и правата върху интелектуалната собственост."

За последните 10 години резултатът на България е нараснал с над 10 процентни пункта, но това далеч не означава, че икономиката ни е достатъчно свободна. Страните с висок стандарт на живот, където правилата се спазват и хората получават високи доходи, са далеч пред нас в класацията. Данните от изследването обаче ясно показват, че българите приемат свободата на малки порции и отлагат във времето ключовите за страната промени (реформи).

 

По света

Хонг Конг и Сингапур оглавяват първите две места за 15-та поредна година, докато на последното място отново попада Северна Корея. Единствено резултатът на Хонг Конг преминава границата от 90%, докато този на Северна Корея е едва 2%. Отново, както и в предни години, всеки един регион в света успява да изпрати поне една икономика в топ 20 на индекса. Присъствието на Европа в топ 20 е най-осезателно с цели 10 икономики.

 


 

Най-свободни:

 

1. Хонгконг

2. Сингапур

3. Австралия

4. Ирландия

5. Нова Зеландия

6. САЩ

7. Канада

8. Дания

9. Швейцария

10. Великобритания

Най-малко свободни:

 

170. Сао Томе и Принсипи

171. Либия

172. Коморски острови

173. Конго

174. Венецуела

175. Еритрея

176. Мианмар

177. Куба

178. Зимбабве

179. Северна Корея

* за четири страни няма достатъчно данни (180-183 място)

 

Индексът отново показва неотменната връзка между икономическата свобода и просперитета на една страна. Най-богатите страни по света, са именно най-свободните. Докато тази зависимост е добре позната от предните издания на Индекса, то в тазгодишното издание се отделя нужното внимание и на други наболели въпроси. Авторите (позовавайки се както на самият Индекс, така и на други международни изследвания[1]) се опитват да идентифицират кои страни се грижат най-добре за околната среда. Извода е повече от ясен - „колкото по-свободна е една икономика, толкова по-високо е нивото на защита на околната среда".

Икономическата свобода в света измерва степента на подкрепа на икономическата свобода в държавите от страна на политиката и институциите.

Крайъгълният камък на икономическата свобода са личният избор, доброволната размяна, свободната конкуренция и неприкосновеността на частната собственост.  

Информация за Индекса на икономическата свобода за България можете да намерите на Интернет страницата на Институт за пазарна икономика: http://www.ime.bg/

Индексът на икономическа свобода се изчислява по 10 категории: свобода на труда, свобода на бизнеса, свобода на търговията, фискална свобода,  свобода от правителството, парична свобода, инвестиционна свобода, финансова свобода, права на собственост и свобода от корупция. Средноаритметичният сбор на точките в тези категории образува общият резултат.

Институт за пазарна икономика

02 / 952 62 66, 952 35 03

бул. „Патриарх Евтимий" 61, ет.3

1463 София

електронна поща: mail@ime.bg;

По-подробна информация, данните и предишните доклади на Икономическата свобода по света можете да намерите на адрес: http://www.heritage.org/index/

За Институт за пазарна икономика

ИПИ е първият независим икономически изследователски институт в България.

Мисията на ИПИ е да развива и защитава пазарните подходи за преодоляване на предизвикателствата, пред които гражданите на България и в региона са изправят. Тази мисия се преследва още от 1993 година, когато Институтът е официално регистриран като неправителствена организация.

През 2008 година ИПИ получи наградата "Златен ключ" на Програма Достъп до Информация за упоритото търсене на документи по реда на Закона за достъп до обществена информация, необходими за изготвянето на различни проучвания.

През 2007 година ИПИ получи две международни награди - за Неправителствена организация на 2007 и за Медия на 2007 от Стокхолмската мрежа.

През 2006 година ИПИ получи наградата "Темпълтън" за 2006 година на фондация Атлас за дългогодишните си усилия и принос за поддържане на принципите на свободата и пазарната икономика.

През 2002 година Институтът за пазарна икономика получи специалната награда за 2001 г. на Министерски съвет за "цялостен принос в развитието на гражданското общество в България".



[1] See Daniel C. Esty, M. A. Levy, C. H. Kim, A. de Sherbinin, T. Srebotnjak, and V. Mara, 2008 Environmental Performance Index (New Haven: Yale Center for Environmental Law and Policy, 2008), at http://epi.yale.edu/Framework.