Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Бъдещето на сектора на млечни продукти в ЕС*

Автор: Мариян Фишер Боел** / 18.04.2008
Оцени тази статия:

Уважаеми дами и господа,

Благодарна съм на г-н Председателя за неговата покана и се радвам да се присъединя към вас тази вечер.

В поканата, която получих за настоящото събитие, се обещаваше „оживена дискусия" относно междинния преглед на Общата селскостопанска политика и значението й за млечния сектор. Сигурна съм, че няма да ме разочаровате!

Този преглед набира сила - в Съвета, Европейския парламент и из целия Европейски съюз. Благодарна съм за сътрудничеството на всички.

В края на деня, имам предвид Съвета през ноември, ще изясним правилния набор от промени в Общата селскостопанска политика, за да я направим по-полезна и практична за нашите земеделци и селските региони, да я опростим и да я преобразуваме в по-добър инструмент във връзка с новите предизвикателства.

Очакват се добри новини за сектора на млечните продукти, когато го направим. Трябва да гледаме напред.

Разглеждайки сектора, се открояват най-малко два аспекта, които ще засегнем на този дебат.

Първият е, че в дългосрочното бъдеще на сектора на млечни продукти няма да има квоти.

Няма да се извинявам, че повтарям това, защото е необходимо да бъде пределно ясно.

Системата на квотите спъва фермерите и производителите в света, където те трябва да отговорят на силното и растящо търсене. Това е в съответствие с Общата селскостопанска политика, която окуражава фермерите да вземат инициативата в свои ръце.

Според сегашната ни регулация, системата ще престане да действа през 2015 г. Трябва да сме подготвени - психически и практически.

Вторият аспект се отнася до увеличаването на квотите за млякото с 2%. (Това решение на Съвета, разбира се, не е част от междинния преглед.)

Анализите на Комисията ясно показват, че това е не само лесно за управление, а и необходимо.

За периода от 2007 - 2014 г., предвиждаме консумацията на мляко в ЕС да нарасне с 8 млн.т. или близо 6%. Освен това пазарните възможности в Азия се разширяват - имайки предвид и заплахата от субсидии за млечните продукти от други сектори. Нашите производители трябва да имат възможността да отговорят на това.

Извън тези две основни точки, нека споменем няколко ключови въпроса, които ни насочваха и са важни за Прегледа.

Първият въпрос е: По какъв начин можем плавно да се придвижим от сегашната ситуация към края на системата на квотите през 2015 г.?

Ясно е, че трябва да предприемем мерки преди това. Не може да позволим цените да продължават да се покачват и да ги свалим изведнъж през 2015 г., когато ще премахнем квотите.

Какво можем да направим?

Несъмнено постепенното повишаване на квотите е важна крачка.

Знам, че някои биха искали страните-членки да „неутрализират" определени квоти в ЕС в края на всяка година, преди да предположим допълнителни такива.

Трябва да кажа: Не харесвам липсата на предвидимост при този подход.

Навярно производството на мляко ще заприлича повече на игра на покер? Производителите ще се чудят дали могат да рискуват, надхвърляйки собствените си квоти и надявайки се другите производители да не направят същото. Ситуацията няма да се изясни, докато всички карти не бъдат поставени на масата и производството на всеки не е ясно. Не съм сигурна, че това е пътят на добрия бизнес план.

Вторият въпрос е: Какво можем да направим за икономически нестабилните региони, които силно зависят от производството на мляко?

От една страна, те могат да са направлението на цялата дискусия за бъдещето на сектора. От друга страна, те също трябва да имат бъдеще.

Не е тайна, че виждам като възможно решение т. нар. мерки от „параграф 69", с които Европейските общности могат да спестят пари за някои видове проекти и програми, свързани със селското стопанство. Няколко промени в Параграф 69, например да бъде направен по-гъвкав, могат да бъдат решението.

Третият въпрос е: Какво трябва да правим с другите пазарни инструменти, с които разполагаме в млечния сектор?

Секторът все още има богато снаряжение срещу излишъците, което ни напомня за дните на небезизвестните „планини от масло".

Светът се е променил. Планините от масло са минало. Въпреки че цените на някои млечни продукти намаляват в сравнение с много високите от миналата година, има причина да очакваме цените да станат по-стабилни през следващите 10 години, отколкото са през последните 10.

Смятам, че държавната намеса все още има роля в тази ситуация, но трябва да действа като истинска обезопасителна система в моментите на криза и никога за формиране на пазарните цени.

Други пазарни инструменти трябва да докажат нуждата от тях, за да продължат да съществуват.

Някои от инструментите трябва да се коригират и изострят, но ако някои вече са станали остарели и неизползваеми е време да се отървем от тях.

Това, в общо черти, са нещата, с които исках да започна. Сигурна съм, че ще имаме оживена дискусия в добрия смисъл.

Мисля, че можем да си позволим да сме позитивни.

Знам, че ще продължавате да работите с мен, за да го постигнем.

Благодаря ви.

*Реч/08/164, Брюксел, 01 Април 2008. Преводът е на Зорница Манолова.

**Член на ЕК, отговаряща за селското стопанство и развитие на селските региони.