Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

БВП Q2 (коментар)

Автор: Методи В. Методиев / 21.08.2009
Оцени тази статия:
 

През седмицата националната статистика публикува експресните оценки на БВП за второто тримесечие на 2009 година. Данните показват пореден спад на икономиката с 4.8% спрямо съответния период на предходната година. В номинално изражение БВП достига до 15 826 млн. лв. в текущи цени. Спрямо предварителните данни на НСИ може да търсим причините за спада в индустриалния сектор, чиято добавената стойност намалява с 9.8% спрямо същия период за 2008 година. Освен това в сравнение със същия период на миналата година, реалният растеж на добавената стойност в сектора на услугите е 0.3%, докато на аграрния сектор брутната добавена стойност намалява реално с 6.6%.

Няколко дни преди публикуването на данните за България излязоха и данните на Евростат за Европейската икономика. Какво показват те? За второто тримесечие икономиката в еврозоната се е свила с 4.6% (съответно 4,9% за Q1), а за същия разглеждан период свиването на ЕС-27 е в размер на 4,8% (съответно 4,7% за Q1). 

Графика: БВП Q2 ЕС (за страните, за които има публикувани данни)

Източник: Евростат

Може би тези данни не изненадват никого, който следи развитието на глобалните икономически тенденции. Ясно се вижда, че ситуацията в България следва тенденциите на страните от ЕС, като дори можем да отбележим, че страната ни (към момента) е в относително добро състояние спрямо доста от страните-членки. Това естествено не е „глътка въздух", а по-скоро насока за мислене към правилни политики за минимизиране на влиянието на икономическата криза. Всъщност не съм сигурен дали трябва да се „вторачваме" толкова много в сухата статистика на агрегираната величина БВП. Тоест какво щеше да стана/ло, ако данните показваха не 4.8%, а примерно 5.8% спад на икономиката ни. Според мен (може би) реално нямаше да има разлика или поне никои нямаше да може да я отчете индивидуално, пък камо ли да промени личните си нагласи за спестяване, потребление и/или инвестиции. Според австрийската икономическа школа много по-важното (или по-скоро първостепенното) е формирането на такива икономически политики, които да предоставят оптималните възможни условия за генериране на растеж в една икономика[1] - икономическият растеж е следствие, а не причина. В този ред на мисли българското правителство трябва да формира и следва такива политики, които подобряват условията за растеж, като:

  • Ниско регулационно бреме
  • Ниско данъчно и квазиданъчно бреме
  • Ефективна защита на правата на собственост и договорното начало.

[1] Логически систематизирано и научно издържано обяснение на тази теза свързвам с изказване на една конференция в София на проф. д. ик. н. Николай Неновски.