Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Браво на земеделския министър

Автор: Светла Костадинова / 08.01.2007
Оцени тази статия:

Тази седмица сме свидетели на нещо много странно. На конференция с основна тема инвестициите в земеделски земи след присъединяването на България към ЕС представителите на бизнеса в лицето на финансисти от дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) са поставили въпроса дали се предвижда да се въведе данък върху земята (обработваема и необработваема) за да се стимулира пазарът на земя. На тези искания за наше най-голямо облекчение представителят на държавата в лицето на министъра на земеделието е заявил, че не приема идеята за подобен данък. Интересното в случая е, че:

1. Земеделското министерство проявява здрав разум и не е съгласно да натоварва гражданите с допълнително данъци

2. Някои представители на частния бизнес искат повече данъци и открито заявяват подкрепата си за подобна идея

Всъщност, ако се вгледаме по-задълбочено и помислим малко ще осъзнаем, че подобна ситуация би трябвало да е нещо нормално за страна, в която държавата защитава интересите на гражданите и правата на собственост, а бизнесът въпреки понякога откровено налудничавите си искания не получава благословията на управляващите, но има пълното право да предявява претенции.

Защо считаме, че исканията на представителите на АДСИЦ нямат логика?

На първо място сме против налагането на каквито и да е нови данъци. Особено пък с аргумента да са насърчава продажбата или отдаването под аренда. Институт за пазарна икономика винаги е подкрепял ниските данъци и отменянето на някои от сега съществуващите. Промените, които наблюдаваме в последните 2-3 години за намаляване на данък печалба, данъка върху доходите и данъка върху дивидентите са в правилната посока и да се мисли за нов данък е безумие.

На второ място, налагането на нов данък е силно нарушение на правата на собственост на гражданите. Никакви аргументи от типа “те не искат да продават”, “пустеят земите” и др. подобни не звучат сериозно. Всеки ще прави със земята си каквото си поиска. Ако има интерес от страна на инвеститори, които искат да придобият земя те могат да използват най-силния и убедителен аргумент по отношение на собствениците – цената. Друг е въпросът дали собствениците могат да бъдат открити, за което държавата трябва да се погрижи като завърши възможно най-скоро кадастъра и имотния регистър. Но да се въвежда данък – в никакъв случай!

На следващо място, администрирането и плащането на този данък ще доведе до допълнителни разходи за държавата, които няма да бъдат оправдани от евентуалните приходи от този данък.
Не на последно място не трябва пропускаме вероятността да се създаде ситуацията, в която хора, които не са си платили данъка да не могат да получават услуги, предоставяни от държавата защото са длъжници. Така данъкът, който е бил въведен с “дисциплинираща” и “наказателна” функция, ще затрудни взаимоотношенията между гражданите и държавата без неизпълнението на данъчните задължения да означава фактически загуба на големи приходи за държавата.

Какви биха били ползите за тези, които искат въвеждане на данък върху земята?

Тъй като основните привърженици на подобен данък в момента са инвестиционни дружества, които придобиват земя, то най-напред трябва да видим как те ще спечелят. В момента в България има регистрирани 6 дружества със специална инвестиционна цел за инвестиции в земеделска земя. Според данни на Комисията за финансов надзор техните инвестиции в земя към 30 септември 2006 година възлизат на повече от 65 млн.лв., а отделно още 61 млн.лв. са паричните наличности на фондовете, които са набрани и най-вероятно ще се използват за придобиване на земеделска земя. От създаването на тези специализирани фондове от 2004 година насам вече има и няколко увеличения на капитала им, което означава, че има интерес както от инвеститорите, така и от арендаторите, които ползват земята.

В България в момента ниската цена на земята в България в сравнение с европейските нива я правят особено привлекателна за инвестиции, като едновременно това е едно от най-сигурните вложения. Покачването на цената и от 2005 година потвърждава този факт и е причина за засиления интерес. От друга страна, европейските селскостопански субсидии, които ще се отпускат в първите години на членството ни на база площ на земеделско стопанство още повече поставят въпроса за уедряване на земите. Затова и покупките досега от страна на инвестиционните дружества на земя, и предлагането и за аренда е особено печелившо начинание. И в това няма нищо лошо стига да не се използва държавна намеса и допълнително облагане за да се стимулира този процес.

Стряскащ е фактът, че на споменатия форум представителите на частния бизнес не само искат облагане на необработваемата земя, а и на обработваемата. С други думи, явно целта не е санкция за тези, които не използват земята си по предназначение или пък не са склонни да я отдават.

Нека погледнем обаче какво ще стане ако се наложи данък върху всички собственици на земя.

1. Част от хората, които в момента не обработват замята си действително ще решат да я продадат. Това ще са хора, които така или иначе не са имали намерение да се занимават със земеделие. Използвайки “принуда” чрез данък обаче ще означава, че в един момент ще има определени земи за продажба и цената, която собствениците могат да получат ще бъде по-ниска от възможната защото ще бързат да продават за да не платят данък.

2. Всички, които в момента обработват земята си за да произвеждат и реализират печалба от тази дейност ще заплащат един данък в повече, което в настоящите условия на отрасъла, въпреки очакваните субсидии, допълнително ще утежни положението им. Като цяло, ефектът ще е крайно негативен, независимо от размера на данъка, тъй като тези производители като правило обработват по-големи площи.

3. Всички, които обработват земята си за да изхранват семейството си, т.е. за лично ползване, които в общия случай са хора с крайно ниски доходи, ще бъдат принудени да избират дали да плащат данък, да избягват плащане или да продават. В първия случай това ще е непосилно за мнозина, във втория няма да се постигне желания ефект, а в последния ще означава отнемане и на малкото възможности за оцеляване.

4. Дружествата, които инвестират в закупуване на земя ще успеят в първоначалния период да придобият част от земите, но след това ще трябва или да я продадат на по-висока цена или да я отдадат под аренда за обработване. При наличие на данък обаче разходите, свързани със земята ще са по-високи и евентуалните купувачи ще ги калкулират, т.е. ще са склонни на по-ниска от възможната цена. Това ще ограничи в определен момент печалбата на същите тези дружества под формата на по-нисък марж между цената на придобиване и цената на продажба на земята.

5. Колкото и да се говори за европейските земеделски субсидии, редица малки стопанства поне в първоначалния период на членство на страната по ред причини няма да се включат в схемите за получаване. Тези стопанства ще трябва да се справят с множество трудности и предизвикателства и плащането на данък върху земята допълнително ще утежни положението им. Това важи всъщност и за тези, които ще трябва да отговорят на изискванията на ЕС и да направят необходимите инвестиции.

От всичко казано досега можем категорично да заявим, че въвеждането на данък върху земята не е оправдано. Накрая ще подкрепим министъра на земеделието, който казва, че „важно е да се насърчава комасацията на земята не административно, а чрез икономически лостове”.