Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Безсилна ли е Европа срещу понижаването на кредитните рейтинги?

Автор: Явор Алексиев / 22.12.2011
Оцени тази статия:

Надигналата се вълна от ревизии на кредитния рейтинг на редица европейски държави и финансови институции предизвика разгорещени дебати относно обективността и надеждността на кредитните рейтинги като инструмент за насочване на инвестиционната политика и определяне на платежоспособността. Донякъде парадоксално, агенциите за кредитен рейтинг в момента са критикувани, че правят това, за което бяха критикувани, че не са правили в годините преди кризата.

Изправени пред опасността да изгубят някое от трите си А-та, лидерите на водещите европейски икономики се събраха, запретнаха ръкави и се заеха да правят това, което правят най-добре - безсмислени регламенти. Появиха се идеи за „временни забрани” за оценяването на кредитния рейтинг на закъсали държави, създаването на „независима” европейска агенция за кредитен рейтинг, налагане на допълнителни изисквания за прозрачност и системност на оценките с цел избягването на резки намаления на рейтинга и какво ли още не. Нещата стигнаха дотам, че страните с най-висок рейтинг взеха да се нападат взаимно в спор коя от тях трябва да бъде първата паднала жертва през 2012 г.

Основната дилема пред Европа е как да бъде прекъсната връзката между необвързващите мнения на агенциите и тяхното влияние върху пазара. Понижаването на кредитния рейтинг на една държава затруднява/оскъпява кредитирането й, което от своя страна води до влошаване на фискалното ѝ състояние. Рейтингите са важни и защото често определят дали даден инвеститор (като например голям пенсионен фонд) може да закупува или дори притежава дадена облигация. По този начин намаляването на кредитния рейтинг на емитиращата държава може да предизвика разпродажба, която допълнително да повиши лихвите по дълговите инструменти на страната по време на последващи търгове.

Ако има нещо, за което може да се разчита на бюрокрацията, то е да променя правилата на играта в момента, в който те спрат да ѝ изнасят. С разрастването на кризата споменатите изисквания за съблюдаването на кредитния рейтинг при закупуването или притежанието на даден финансов инструмент се превърнаха от гарант за стабилността в пречка пред „правилното функциониране на пазарите” (една често използвана напоследък фраза). Така например, когато Гърция, въпреки всичките си проблеми, се радваше на рейтинг „А”, само с 5 степени по-нисък от най-високия възможен, до началото на 2009 г. всички бяха доволни. Три години по-късно мотивите на агенциите за намаляването на оценките на европейските държави остават същите – високо ниво на публичния дълг, неустойчиви дефицити, недостатъчно капитализиран банков сектор, липса на реални реформи и експозиция към дълга на други държави на същото дередже. Но виждането на правителствата за работата на агенциите вече е по-различно.

Всичко това не значи, че агенциите за кредитен рейтинг не разполагат с огромно влияние и в същото време могат да бъдат подведени под отговорност за грешки при изготвянето на дадена прогноза или оценка. Оценките на кредитния рейтинг имат статута на „мнение”, за което отговорност в повечето случаи не може да бъде търсена. Явният конфликт на интереси, който възниква, когато една институция оценява този, който ѝ плаща, също не може да бъде подминат, но в същото време не е особено релевантен в случая с европейските държави, чиито рейтинги биват намалени.

Въпреки това опитите на Европа да адресира подобен проблем по предлаганите начини са обречени на неуспех. Забраната за публикуването на кредитен рейтинг не може да спре агенциите да публикуват „неофициален такъв” и не е в състояние да възвърне доверието на инвеститорите в дадена страна. Независимостта на една евентуална общоевропейска рейтингова агенция, от друга страна, ще бъде поставена под сериозен въпрос. Подобна институция ще се нуждае от години, за да докаже безпристрастността на своите анализи и прогнози, а това е време, с което Европа не разполага. Съществуват и спорове около въпроса доколко понижаването на кредитния рейтинг може да се разглежда като причина или следствие от покачването на лихвите по дълга на дадена страна. Така например, заради нестабилността в Европа лихвите по американските 10-годишни облигации паднаха до рекордно ниски нива, въпреки намаляването на кредитния рейтинг на страната по-рано през годината.

Опитите на Европа да предотврати евентуално по-нататъшно понижаването на кредитните рейтинги, без да се фокусира върху причините за това понижаване, няма да доведат до нищо добро, дори в краткосрочен план. Доверието на инвеститорите в една страна зависи толкова от кредитния рейтинг, колкото кредитният рейтинг зависи от него. И за разлика от агенциите за кредитен рейтинг, доверието не може да бъде регулирано.