Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Безработицата сред младите в България и Европа

Автор: Стоян Христов* / 14.12.2012
Оцени тази статия:

На фона на лошите перспективи пред повечето европейски държави, проблемът с безработицата не просто остава, но и се задълбочава. Затрудненията, които изпитва дадена икономика, оказват сериозен натиск върху младите и възможностите за реализация пред тях. Безработицата сред младежите в ЕС достига 22,7% през третото тримесечие на 2012г. – два пъти по-висока от тази сред възрастните[1]. Повод за тази статия е публикуваният на 5 декември от Европейската комисия доклад, който проследяваименно проблемите, които срещат лицатана възраст 15-24г. при намиране на работа, както и предприетите меркина ниво Европейски съюз (ЕС).

Трудният преход от образование към работа, както и високите нива на неактивност сред тези, напуснали по-рано училище, остават сред основните проблеми, които срещат младежите в ЕС. Липсват и достатъчно квалифицирани кадри в редица сфери. С цел да се справи с тези проблеми ЕК финансира различни програми за увеличение на броя и качеството на стажовете, както и за гарантиране на работно място или обучение за младeжите, наскоро напуснали образователната система [1]. Сред използваните мерки са и реформи на институциите, подпомагащи младите да се включат на пазара на труда. Въпреки всички предприети действия продължават да са налични над 2 милиона вакантни работни места успоредно с високите нива на безработица.

Вероятността младите да намерят работа като цяло е ниска. По-малко от 1/3 успяват да се включат сред заетите. Дори и да успеят, възможността да се задържат на работното място също не е висока. В доклада се посочва, че 42% от младите служители са сключили срочен договор (четири пъти повече от възрастните), а 32% са сключили почасов договор (почти два пъти повече от възрастните). Нещо повече - делът на младите, които нито работят, нито се обучават, нараства. Една от основните причини за тези проблеми е степента на образование. Повече от половината младежи, прекратили по-рано своето образование, са безработни, а от тях 70% са искали да започнат работа.

В доклада се поставя акцент върху големите разлики в отделните страни от ЕС. Например вдържави като Холандия, Германия и Австрия безработицата сред младежите е ниска, а заетостта е висока спрямо средните нива за ЕС. Коренно различна е ситуацията в държави като Гърция и Италия, където проблемът със заетостта сред младежите е ясно изразен и се задълбочава. След проверка на данните се оказа, че ярък представител на тази втора група е и България.

Коефициентът на заетост сред младите в страната остава на изключително ниски нива (20%), далеч от средните за ЕС (близо 34%). Всъщност едва 4 страни могат да се „похвалят“ с по-ниска заетост. Ако погледнем коефициентът на безработица, ще видим, че и там България се намира над средните нива в ЕС, макар и да сме по-далеч от първенците по този показател.

Източник: Евростат

Част от проблема се корени в степента на образование. Коефициентът на заетост сред младежите с основно образование е почти два и половина пъти по-нисък от средния за Европа.Данните показват, че тези младежи изпитват сериозни затруднения да се реализират на пазара на труда спрямо своите връстници с по-високата степен на образование. Макар тази разлика да изглежда интуитивна, тя е по-голяма единствено в две страни – Чехия и Словакия.

Очевидната липса на стимули и възможности за реализация пред завършилите или напуснали образование ни превръща в една от страните с най-висок дял на младежите, които нито работят, нито преминават през някакъв вид обучение. Неактивността сред младите се превръща в основен проблем в България, като остава далеч над средните нива в Европа. Нещо повече,оказва се, че голяма част от активното население в тази възрастова група, което е на разположение за работа, не търси такава (23%). Единствено Италия е с по-висок дял, а средното ниво за Европа е едва 7,8%.

Източник: Евростат

Изброените до момента проблеми в страната се отразяват негативно на т.нар. дългосрочна безработица. България е една от страните с най-лоши стойности и по този показател. Изследвания показват, че колкото по-дълго човек остава безработен, толкова по-трудно става впоследствие да си намери работа [2]. Когато една икономика започне своето възстановяване, редица младежи ще са вече извън работната сила без перспективи за завръщане [3].

Докладът на ЕК ясно показва, че проблемът със заетостта сред младите е наличен в повечето държавив Европа. Въпреки това България е сред страните, в които младежите изпитват най-сериозни затруднения при реализацията си на пазара на труда. Изключително важно е да не разчитаме единствено на програмите на ниво ЕС, за да се справим с проблема. Очевидно следваната до момента политика, която почти изцяло се изчерпва с т.нар. „активни мерки” на пазара на труда, не дава плодове и трябва да се помисли за нови подходи. Като за началото може да се прекратят редица необмислени политики, които се следват от години и които вредят най-вече на младите. Типични примери за такива политики са постоянното вдигане на минималната заплата и минималните осигурителни прагове, които засягат непропорционално (т.е. в много по-голяма степен) именно младите с по-ниско образование, без опит и с малък опит. 

 

*Авторът е стажант в ИПИ

 


[1] European Commission, “Moving Youth into Employment”

[2] 1) YouthGuarantee; 2) Quality Framework for Traineeships; 3) European Alliance for Apprenticeships; 4) Stakeholder consultation on a future EURES jobs for young

[3] Bloomberg Businessweek, The Plight of the Long-term Unemployment, Drake Bennett (October 11, 2012)