Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Безработицата по света и у нас

Автор: Васил Николов* / 06.07.2012
Оцени тази статия:

Евростат публикува своя годишен доклад за нивата на безработица в регионите и страните на Европейския съюз за 2010 и 2011г. В него правят впечатление няколко много интересни факта – равнището на безработица в съюза, движението ѝ в различните области и страни и измеренията ѝ в България.

Данните за последната година изненадващо сочат, че въпреки ръста на икономика на Съюза, нивото на безработните в страните-членки е останало без промяна,  9,6%. Най-голям спад на безработицата се наблюдава в Германия, северните и балтийските държави. Това означава също така и че икономическите различия в Европа се задълбочават. През 2011 г. регионалната безработица през 2011г. варира от 2,5% в Залцбург и Тирол до 30,4 в Андалусия. За сравнение през 2010г. тя е била от 2,7% в Зееландия (Холандия) до 28,9% в Реюнион (Франция), а през 2007г. – съответно от 2,1% до 25,2% за същите региони.  

Друга лоша новина е продължаващото влошаване на положението на младите в ЕС, както и увеличаващият се дял на дълготрайно безработните. Най-силно засегнатите на възраст 15-24г. са испанците (46,4%) и гърците (44,4%), а на обратния полюс са белгийците (7,2%) и холандците (7,6%). Дълготрайната безработица съшо достига изключително високи нива в някои държави. Впечатление прави, че делът на дълготрайно безработните бележи най-голям ръст, а е и най-висок, не в държавите, жертва на кризата, а в тези от източна и централна Европа. Това може да се обясни с т.нар. структурна безработица в тези страни, която се изразява най-вече в неадекватността на знанията и уменията на голяма част от населението към нуждите на пазарната икономика и влошеното качество на образованието. В челната двойка се намират Словакия (67%) и Ирландия (59,4%), а най-ниско е нивото в Швеция (18,6%) и Финландия (22,2%).

Какво говорят данните за България? За съжаление позицията на страната ни не е сред най-добрите - резултатите ни навсякъде са над средноевропейските. Общата безработица бележи ръст от 1 пр.п. за 2011 г., което поставя страната директно след страните PIIGS по растежа на безработицата. Най-обезпокоителни са данните за страната по отношение на дълготрайната безработица, която достига епидемични размери. България се нарежда четвърта в тази графа с 56,2%, плътно следвайки Естония (56,8%) и Ирландия (59,4%). Освен че е сред най-високите, тя бележи и един от най-бързите ръстове за последната година - близо 10 пр.п. спрямо 2010г.

Разбивката по региони по отношение на дълготрайната безработица е не по-оптимистична, като два от 6-те български региони намират място сред десетте най-силно засегнати от тази безработица в Европа. Справка показва, че Северозападният регион със своите 69,1% по този показател не е далеч зад Гваделупа и Френска Гвиана.

На какво можем да отдадем тези нерадостни данни? Както много пъти досега е писано, на пазара на труда в България липсва гъвкавост. Главните виновници за това са няколко - прекомерно високата минимална работна заплата, увеличаващите се минимални осигурителни прагове, ниската квалификация на работната ръка, неадекватното на търсенето образование, и липсата на мобилност в трудовите взаимоотношения. Всички те са взаимосвързани – ниската квалификация върви ръка за ръка с ниската производителност на труда, която прави нерентабилно наемането на работници, чиято „цена” (заплата и осигуровки) е по-висока от парите, които изработват. На всичко отгоре, закостенялото законодателство прави по-трудно освобождаването на работна ръка, което допълнително отблъсква работодателите, които не са сигурни, че ще могат да оптимизират разходите си при нужда.

*Авторът е стажант в ИПИ.