(Без)Полезността на Протокола от Киото

От създаването си през 1997 г., Протоколът от Киото е в центъра на вихър от противоречия. Създаден от Организацията на обединените нации, Протоколът цели да намали емисиите на парникови газове от индустриалните страни. До септември 2005, 156 държави са одобрили споразумението. Въпреки тази широка подкрепа, обаче, опоненти като Съединените щати и Австралия възразяват, че Протоколът е неефективен и несправедлив. Администрацията на президента Буш многократно е поставяла под въпрос безпристрастността му като цитира изключенията предвидени за страни като Китай (1) и Индия. Недоволството на Съединените щати се дължи предимно на негативните последици, които споразумението носи за вътрешния пазар, тъй като американските енергийни компании ще бъдат най-ощетени. Защо най-амбициозното световно споразумение за регулиране на замърсяването околната среда не е пожънало по-голям успех? Ето някои от причините:

•  Липса на равенство в стандартите прилагани към държавите участнички; правенето на изключения.

•  Съществуването на потенциал за печалба чрез продажбата на въглеродни ваучери.

•  Неспособността на учени и управници да постигнат съгласие относно съществуването на глобално затопляне и причините му.

•  Нарастващо бъдещо търсене на по-евтина енергия.

 

Равенство или глобални привилегии за развиващите се страни?

Значителна пречка пред Протокола е начинът, по който той разделя държавите участнички. Добре известно е, че най-големите производители на парникови газове са Съединените щати, Китай, Русия и Индия. Въпреки това протоколът разпределя четирите страни в различни категории и им предявява различни изисквания. Китай и Индия се считат за развиващи се страни и затова не се изисква да намалят емисиите си. Страни като Русия и Украйна също са освободени от това изискване, защото са в преход. За разлика от тях, развитите страни трябва да се съобразяват с много по-стриктни изисквания. Първоначално в протокола заляга Съединените щати да намалят излъчването на парникови газове с 33%. Администрацията на президента Клинтън обаче успява да договори значително по-ниско намаление от 7%. (2) Въпреки този облекчен ангажимент Американският сенат единодушно отхвърля протокола като заявява, че американското участие в него ще нанесе сериозни щети на американската икономика и ще даде глобално икономическо предимство на Индия и Китай.

Възраженията на Съединените щати не са необосновани. Въпреки технологическия напредък по отношение на системите за изгаряне на въглища намаляването на емисиите от електроцентралите, които използват това гориво, е скъпо начинание. Стойността на една система за цялостен контрол върху емисиите на една централа надминава 80 милиона долара. А системите за по-големи електроцентрали т.е. такива, които произвеждат повече от 1000 мегавата, струват между 300 и 500 милиона долара. (3) Като се има предвид, че в Съединените щати съществуват приблизително 1400 действащи топлоелектроцентрали, (4) които използват въглища, става очевидно, че цената на намаляването на парниковите газове е много висока. Агенцията за енергийна информация на Съединените щати е изготвила пълен анализ на средствата, които Съединенти щати ще трябва да похарчат за да спазят изискванията на Протокола. Заключението е, че:

“Цената, която американската икономика трябва да плати, ще е приблизително равна на загубата на реален брутен вътрешен продукт (това включва загуба на потенциален брутен вътрешен продукт и макроикономическата цена на приспособяване) плюс покупката на международни разрешителни…. За периода от 2008 до 2012 година, средната годишна загуба ще варира между 77 и 338 милиарда долара, по стойност на долара от 1992, в зависимост от това с колко процента трябва да бъдат намалени емисиите.”

Въпреки това някои страни всъщност печелят от споразумението. Както беше споменато вече, Китай и Индия се радват на облекчения заради статута им на развиващи се страни. Това им позволява (както и на страните в преход) да спечелят от прехвърлянето на технологии и съпровождащите чужди инвестиции изисквани от Протокола. (5) Докато противниците на споразумението го схващат като вид глобално привилегироване на развиващите се страни, поддръжниците му твърдят, че това е справедливо решение, защото развитите страни са замърсявали околната среда по-дълго от развиващите се.

 

Търговията с въглеродни ваучери

Друга основна пречка пред успешното действие на Протокола от Киото е разрешаването на търговията с въглеродни ваучери. Вратичка в споразумението позволява на по-богати държави да заобиколят изискванията за намаляване на емисиите. Те могат да купят ваучери за производството на парникови газове от държави с по-ниски нива на замърсяване или да се снабдят с тях като инвестират в проекти за екологически целесъобразно развитие. Съществува система на договаряне, която използва въглеродния двуокис като валута и позволява на развиващи се страни, които намалят емисиите си или използват чисти енергийни източници, да спечелят въглеродни ваучери. Тези ваучери после могат да бъдат продадени на по-богати държави. (6) Това е особено видимо в бившите Съветски сателити.

Един от най-известните случаи на продажба на ваучери е този с Русия, която като държава в преход практически е освободена от изискването да намали емисиите. Според Протокола, държавите участнички трябва да намалят емисиите си до 8% под нивото на замърсяване през 1990. Заради икономическата криза след края на социализма, Русия днес произвежда приблизително 43% по-малко парникови газове в сравнение с 1990 г. Като резултат, страната може свободно да продаде на други страни ваучери на стойност от 20 до 60 милиарда долара, въпреки че нивата на замърсяване на територията й продължават да бъдат значителни. Има информация, че Румъния и Украйна също участват в подобни сделки. През 2001 г., вестникът Ziarul Financiar съобщи, че Румъния е сключила сделка с Япония да й продаде ваучери на стойност приблизително 20 милиона долара. (7) Изводът е, че търговията с ваучери е сделка от типа “замърсяване срещу долари” и че нито продавачите, нито купувачите на ваучери работят сериозно за намаляване на вредите.

От известно време някои западни държави и компании работят за изграждането на пазар за въглеродни ваучери в Централна и Източна Европа. Дания е една от най-активните страни в този процес. От 1995 г. насам датската Агенция за околната страна е инвестирала над 18 милиона долара в България за финансирането на 13 проекта. (8) Компании като DanishCarbon.dk си набавят ваучери като изпълняват проекти по линията на “Съвместното изпълнение” и на механизма “Чисто развитие” в Източна Европа. Правителствата на Китай и Канада както и банки в Париж и Лондон са заделили средства за закупуването на ваучери. Същото важи за американски компании. През 2002 г. американският производител на енергия AES Corp. закупи разрешителни от Унгария на стойност 3 милиона долара. Ситибанк (заедно с EBRD) е поела ангажимента да инвестира 470 милиона долара в българските топлоелектроцентрали Марица 2 и Марица 3 в замяна на ваучери. Тези примери потвърждават съмнението изразено по-горе относно искреността, с която участниците в Протокола се отнасят към проблема за замърсяването на околната среда.

 

Измерване и тълкуване на промените в климата

“В зависимост с кого говорите, Протоколът от Киото е или: а) скъпо, бюрократично разрешение на проблем, който може и да не съществува; или б) последният ни, най-добър шанс да спасим света от бомбата със закъснител, каквато е световното затопляне.”

Този цитат, взет от новинарска емисия по Си Би Ес, отлично показва една от най-големите пречки пред Протокола. Няма съмнение, че изпускането на парникови газове, като въглероден диоксид и метан, променят състава на земната атмосфера Въпросът е какви са последствията от тази промяна. Дали по-високите температури са резултат от циклична флуктуация или са причинени от производството на парникови газове? Учени като Джон Карлайл от Групата за политика към околната среда твърдят, че настоящата тенденция на световно затопляне е част от естествен цикъл, който продължава вече стотици хиляди години. (9) От друга страна, човек лесно може да чуе и значително по-тревожни обяснения. Доклад на Междуправителствения панел за промяна на климата съобщава, че има ясни доказателства, че затоплянето е в резултат на човешко влияние. Според този доклад до 2100 година температурата на земята ще нарасне с между 1.4 и 5.8 градуса по скалата на Целзий.

В този дебат има два основни елемента. Първият се отнася до наличието на различни анализи на климатичните промени, а вторият до начина, по който тези анализи се интерпретират от управниците. Както се вижда от цитата по-горе, анализите може да предскажат или апокалиптичен сценарий, който трябва веднага да бъде предотвратен, или да ни успокоят, че всъщност проблем няма. Липсата на съгласие по този въпрос кара управниците да предлагат прибързани отговори, които са твърде податливи на външни влияния, включително от лобита, гласоподаватели, партийни задължения и групи със специални интереси.

Бъдещо производство

Друг съществен недостатък на протокола от Киото е това, че не взема предвид бъдещото потребление на енергия. Заради бързо нарастващите цени на природния газ, топлоелектроцентрали се строят трескаво в Китай, Индия и Съединените щати. Според публикация от 2004 г. в Christian Science Monitor, Китай планува да построи 562 нови топлоелектроцентрали, а Индия – 213. Съединените щати, от своя страна, подготвят 72 нови централи. Тези общо 847 нови съоръжения заедно с вече съществуващи централи в трите страни ще произведат 2.7 милиарда тона въглероден диоксид до 2012 г. (10) Парниковите газове, произведени от тези заводи, ще надминат с много 483-те милиона тона, които трябва да бъдат намалени според споразумението от Киото, и ще унищожат ползата от договора. Изгледът Китай да построи 562 нови завода в идващите десет години без да бъде принуден да намали емисиите разкрива, че Протоколът има значителен недостатък и подсказва, че е нужно да се търсят по-чисти, по-безопасни и по-евтини технологии за производството на електроенергия.

 

Заключителни бележки

Макар да няма категорично доказателство дали промените в климата са резултат от природни закономерности или от човешка дейност, ако второто се окаже вярно, последствията биха могли да бъдат драматични. Затова е важно проблемът с парниковите газове да бъде възприет сериозно и въздействието им върху атмосферата да бъде точно преценено. За съжаление, усилията на Организацията на обединените нации да регулират замърсяването на околната среда са неуспешни. Параметрите, заложени в Протокола от Киото, налагат неприемлива финансова тежест на най-големия замърсител в света – Съединените Щати, а вратички в споразумението позволяват на страни като Русия да печелят от замърсяването, което причиняват. Неуспехът на Организацията на обединените нации да действа проактивно и да намали бъдещото замърсяване обезсмисля досегашните и усилия. Имайки предвид това, щом се налага регулация на околната среда, благоразумието подсказва, че трябва да се обърне по-голямо внимание на търсенето и употребата на по-чисти и по-ефективни начини за производството на електричество, отколкото на намаляването на парникови газове излъчени при изгарянето на въглища.

 

––––––

* Кевин Алън, стипендиант на “Фулбрайт”и стажант в ИПИ

(1) Китай е вторият най-голям източник на въглероден диоксид (3541 тона) след Съединените Щати (5796 тона). По информация на Агенцията за Енергийна Информация на Министерството на Енергетиката на Съединените Щати.

(2) “Протоколът Киото и Съединените Щати: Международната политика в национален контекст. http :// inside . bard . edu / politicalstudies / student / PS 260 Spring 03/ kyotocol . htm

(3) Афро-Американска а социация за о колната с реда – http :// groups . msn . com / aaea

(4)Pratts UDI Electric Power Plants Data Base Протокола от Киото , Член II ( б ) – http://unfccc.int/resource/docs/convkp/kpeng.html

(5) Протокола от Киото, Член II (б) – http :// unfccc . int / resource / docs / convkp / kpeng . html

(6) “Търговията с разрешителни от Киото помага на богатите, казват някои”– http :// www . washingtonpost . com

(7) “Климат на промяна в Източна Европа”– http :// samvak . tripod . com / brief – kyoto 01. html

(8) “Климат на промяна в Източна Европа”– http :// samvak . tripod . com / brief – kyoto 01. html

(9) Национален Център за изследване на обществената политика – http :// www . nationalcenter . org / NPA 194. html

(10)“Нови топлоелектроцентрали погребват Киото”– http :// www . csmonitor . com /2004/1223/ p 01 s 04- sten . html

 

 

 

 


Свързани публикации.