Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

„Белене“ – оти ги руча‘ме жабетата

Автор: Калоян Стайков / 26.06.2020
Оцени тази статия:

Проектът за АЕЦ „Белене“ изглежда все повече като котката на Шрьодингер – хем е в обществен интерес, хем не е (тук), хем се строи, хем не се строи (тук), хем има лиценз и е получил одобрение от ЕК, хем не е (тук). Последното не е изненада за никого, освен може би за управляващите, тъй като още в края на 2018 г. ЕК изразява същото виждане, а за последните две години нищо не се е променило.

Накратко, това означава, че проектът е в своя зародиш, независимо от строителните дейности на площадката и закупеното оборудване с дълъг цикъл на производство (т.нар. реактори, за които Росатом осъди НЕК в средата на 2016 г.). Управляващите сочат като основни преимущества на АЕЦ „Белене“ именно това – приетата Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), положителната оценка на ЕК по нотификацията от 2007 г. и почти издадените лицензи за изграждане и експлоатация, и на тази база се опитаха наново да „продадат“ изграждането му. Вече трябва да е пределно ясно, че това клони повече към лошо написана научна фантастика, отколкото към действия по ясна енергийна стратегия, политика или каквото и да е друго, което Министерството на енергетиката би трябвало да прави, вместо да се опитва да убеди света, че черното е бяло.

Със загубата на последния си налудничав аргумент става изключително трудно да се обясни предимството на проекта „Белене“ пред този на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“, тъй като първият започва всички процедури отначало, а вторият е в напреднала фаза – има ОВОС, решение от Агенцията за ядрено регулиране за одобряване на площадка, съпътстващата инфраструктура е там и т.н.

Към това се добавят и противоречивите правителствени планове за производителите в Маришкия басейн, които хем имат въглища и могат да работят още 60 г., хем затварянето на тези централи се сочи като една от основните причини за необходимостта от нова ядрена мощност. След като тази мощност явно няма да види бял свят скоро (разбирай в следващите над 10 години), може би следва да се помисли и да се предприемат стъпки за трансформирането на дейността на тези компании, вместо автоматично да бъдат отписани. Все пак става въпрос за бъдещето на няколко общини и хиляди заети, а и потреблението на електроенергия няма да изчезне само защото някоя ТЕЦ затвори. Един от инструментите за подкрепа на тази трансформация е Фондът за справедлив преход, като според последното предложение на ЕК размерът на средствата за България се увеличава до близо 2,7 млрд. евро.

Да не забравяме, че при производството на електрическа енергия има почти пълен монопол, който е съсредоточен в три държавни компании, което възпрепятства свободната пазарна конкуренция. Интегрирането на местния пазар към регионалния европейски пазар е решение в тази посока, но за целта се необходими нови инвестиции в изграждане на междусистемна свързаност – към момента тя е около 7% от инсталираните мощност, а страните от ЕС са поели ангажимент този дял да се увеличи до поне 15%.

В допълнение – структурата на потребление на Балканите е особена, тъй като голям дял от  домакинствата използват електроенергия за отопление в бита.. Политики в посока на осигуряване на алтернативи и повишаване на енергийната ефективност неминуемо ще намали необходимостта от нови мощности. За целта обаче се необходими сериозни действия, особено при постигане на националните цели за енергийна ефективност. Те са свързани както с ефикасността на мерките - хубаво е да се избягва повторение на разточителната програма за саниране, така и на тяхната ефективност - схемата за задължени лица не работи в България, защото е опорочена още в зародиш.

Това са само част от действията, които правителството може да предприеме за гарантиране на сигурността на доставките на електрическа енергия на конкурентни цени, докато цялата правителствена енергия е впрегната в бинарен избор – да строят ли „Белене“ или не. Защитата на този проект става почти непосилна с прекратяването му през 2012 г., а с отговора на ЕК се превръща в невъзможно дори и за най-даровития автор на научна фантастика. Разбира се, нищо от това не попречи на управляващите да го „рестартират“ през 2016 г., но с всеки изминал ден, всяко опровержение от ЕК и всеки технологичен напредък в този сектор, става все по-трудно да се събере.