Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

БЕХ и достъпа до информация за енергетиката

Автор: Красен Станчев / 23.08.2013
Оцени тази статия:

В началото на тази седмица политическа партия НДСВ обяви, че Софийският административен съд (САС) е постановил (на 27 юли) на БЕХ (съответно министерството на икономиката и енергетиката) да предостави всички материали от доклада на банка HSBC, оценяващ перспективите на проекта за изграждане на АЕЦ "Белене".

За първи път НДСВ поиска тези материали, макар и късно[1], в началото на януари т.г. с цел „гражданите да могат да се подготвят за наближаващия референдум и да вземат информирано решение”. Тогава БЕХ обаче е отказал достъп до обществена информация с аргумента, че холдингът не е задължено лице по смисъла на закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), а исканите материали са търговска тайна. САС не приема и двата аргумента на БЕХ.

Това е прецедент в дългата история на търсенето на информация по важни за икономиката и гражданите въпроси от НЕК (по-късно и БЕХ) и съответните министри на енергетиката. Това е история както отпреди приемането на ЗДОИ (2000 г.), така и след това. Липсата на информация от тези организации и органи винаги е пречило на специалистите да оценят разумно политиката и проектите в областта на енергетиката, а на гражданите да разбират сметките, които им пращаше „енергото”.

НДСВ и юристите, работили по случая, заслужават похвала, че доведоха този процес докрай.

Не малка заслуга за това развитие има и Програма Достъп до информация (ПДИ), която през 2007 и 2008 г. допринесе за изясняването на съответните текстове от ЗДОИ и е един от факторите на развитие на съдебната практика по неговото прилагане.

През януари - март 2011 г., когато работихме по оценката ИПИ на АЕЦ „Белене”, НЕК, БЕХ и МИЕТ не ни предоставиха елементарна информация за цени и разходи. Отказът бе направен независимо, че по това време във Върховния административен съд (ВАС) вече имаше дело на Института за зелена политика по повод отказ за представяне на информация за публичните разходи за изграждането на АЕЦ „Белене”. В крайна сметка през май 2011 г. ВАС определи, че НЕК ЕАД е длъжна да предоставя информация (виж тук).

Сега, след определенията на ВАС и САС има два въпроса, на които трябва да се даде отговор. Първият е дали БЕХ ще продължи традицията да не предоставя информация за АЕЦ „Белене”. И вторият е: за какво ще послужи докладът на HSBC, ако бъде предоставен.

Най-ранният известен на мен обзор на поведението на НЕК по такива поводи бе направен от ПДИ през 1997 г. по искане на ИПИ.

За практиката преди закона може да се види един обзор на НЕК от ПДИ, в по-къс вариант, публикуван на английски първо от ИПИ: (виж тук). Оттогава досега практиката не се е променила. По специалната страница на ПДИ в Интернет, посветена проекта „Белене” (http://www.aip-bg.org/publicdebate/АЕЦ_Белене/202312/ ) може да се съди за каква упоритост става дума.

Това обаче само донякъде затруднява и забавя независимите оценки на енергийната политика. Нашата оценката на АЕЦ „Белене” трябваше да бъде готова на 28 март 2011 г., преди правителственият консултант да започне работа. Ние предполагахме, че а) договорът с него няма да изисква пълен преглед, както това постановява чл. 45 от закона за безопасно използване на ядрената енергия и б) че консултантът ще бъде „политически коректен” и ще се постарае да не придава категоричност на съжденията си. Едва по-късно стана известно, че договорът е съставен (и подписан) и с клауза, която създава у консултанта интерес от изграждането на АЕЦ „Белене”. Въпреки това нашата оценка (http://ime.bg/var/images/NPS_Belene_Assesment_WTD.pdf ), макар и проведена по методологията на аналогичните и примерните цени, се оказа реалистична и бе потвърдена от независими от нас експерти, включително HSBC. Ако от HSBC се изискваше действително да оценят необходимостта от новата атомна централа те биха имали подход, подобен на този на ИПИ или на Булат Нигматулин (http://www.mediapool.bg/aets-belene-e-nevazmozhna-i-kato-chasten-proekt-za-iznos-na-tok-news207216.html).

Ако докладът на HSBC бъде предоставен, той няма да добави нищо ново в картината и най-вероятно ще се използва за извличане на аргументи както "за", така и "против" възстановяването на проекта АЕЦ "Белене". Методиката на HSBC е приложима, но политически коректна. Затова информацията може да бъде обърната в различна посока.

Заявеният замисъл на НДСВ с използването на ЗДОИ бе да се спестят разходи за анализ на отстояващите различни мнения по време дебатите на референдума. Предполагам, че те са целели и известно оправдание на своята подкрепа за проекта в периода 2002 – 2012 г.

Днес докладът на HSBC ще подпомогне за измислянето на нови аргументи „за” АЕЦ „Белене” и за старанието да се оборят стари аргументи „против”. Това ще спести средства и време на поддръжниците на проекта. На първо време ще използват донякъде оптимистичните оценки на HSBC за външното търсене на електричество. Такива опити вече бяха правени от депутати от БСП в предишното законодателно събрание.

Не е нужно да се кроят големи надежди от това решение, а точно това правят много опозиционери на правителството днес. Оперетата „Белене” продължава. За голямо съжаление.

 


[1] Публикуването на пълния доклад на HSBC бе искано от депутати от предишното народно събрание от БСП и Синята коалиция, а участниците в обсъжданията на „Белене” очакваха, че това ще бъде направено навреме.