Бюджетният излишък и начините за неговото използване

През последните няколко години периодът след средата на бюджетната година е време, което се характеризира първоначално с дебат, а след това с фактическо изразходване на преизпълнението на приходите в бюджета. Според данните на Министерството на финансите през първата половина на 2008 г. бюджетният излишък възлиза на 3.78 млрд. лв., което се равнява на над 5.5% от очаквания брутен вътрешен продукт. Поставената цел за този показател е над 1.8 млрд. лв., но може да се очаква тя да бъде повишена до около 2.3 млрд. лв. поради по-високата номинална стойност на БВП от първоначално заложената при правенето на разчетите. Това означава, че отново е налице много голям ресурс, който предстои да бъде разпределен в различни направления.

Основните възможности са следните: увеличаване на някои текущи разходи в бюджета, на капиталовите разходи, изплащане на публичен дълг, използване за пенсионна реформа, натрупване във фискалния резерв или връщане на парите на данъкоплатците под някаква форма.

Увеличаването на текущите разходи предоставя множество възможности – за заплати и възнаграждения на заетите в бюджетната сфера, за текуща издръжка, за пенсии и стипендии на ученици и студенти, за субсидии. Всички те обаче имат различни икономически и политически ефекти. Отпускането на допълнителни заплати и пенсии в края на годината е видимо за получателите им и ще бъде политически изгодно за управляващите. Основен електорат на БСП са пенсионерите, които могат пряко да получат допълнителни средства от бюджета и съответно стимули да гласуват за социалистическата партия на предстоящите избори. От гледна точка на прозрачност това решение е едно от най-добрите, тъй като ясно се вижда за какво се използват парите, а освен това не се създават корупционни възможности. В краткосрочен план ще се стимулира потреблението в икономиката, но в по-дългосрочен ефектът ще е най-вече в посока повишаване на цените. Освен това по този начин се преразпределят доходи от работещите към неработещите хора, като се понижават стимулите за труд и предприемачество.

Аналогична е ситуацията със заплатите в бюджетната сфера. През последните години практиката е допълнителните възнаграждения да не се оповестяват публично, но е ясно, че в почти всички бюджетни учреждения такива се раздават. Те са за сметка на „вътрешни икономии" – фондове, отделени за незаети щатни бройки, умишлено раздуване на други разходи и т.н. По този начин е възможно да се получат тринадесета, четиринадесета и т.н. заплати. Естествено разпределението е съвсем непрозрачно и се прави по преценка на отделните ръководители на ведомства. Срещу това възниква обществена съпротива, тъй като това се случва за сметка на производителния сектор в икономиката, докато се възнаграждават чиновници, чиято работа често не само не носи ползи за обществото, а понякога създава излишни пречки и разходи на време и средства. От гледна точка на избирателите това вероятно ще се разглежда по-скоро като правилна политика, тъй като броят на бюджетните служители все още е твърде голям и се получават пряко парични средства. Дългосрочните ефекти за икономиката отново ще бъдат по-скоро негативни поради по-високото потребление в края на годината, по-високите цени и изкривяването на икономическите стимули.

Увеличаването на разходите за субсидии би имало единствено негативни ефекти, както от гледна точка на прозрачност, така и поради намалената икономическа ефективност, нарастващите възможности за злоупотреби и поради моралния риск, който възниква при покриване на вече направени разходи от различни бюджетни организации. За съжаление, субсидиите в бюджета нарастват значително във връзка с членството на страната в Европейския съюз. Вероятно това няма да бъде основна насока на използването на средствата.

Увеличаването на капиталовите разходи обаче ще бъде. Тук прозрачността е ниска, въпреки че се обявява за какво се харчат парите, като различни инфраструктурни проекти, трудно може да се намери предварително изготвен бюджет с конкретни направления на използване на ресурсите. Публичните проекти са типичен пример за възможности за корупция и злоупотреби. От тях възникват ползи в дългосрочен аспект, но при твърде висока цена, което означава ниска ефективност и като цяло прахосване на бюджетни средства. Ползите за управляващите са ясни – даване на обществените поръчки на „приятелски" фирми и реализиране на лични облаги и на приходи, които могат да се използват в предизборната кампания. Възникващите скандали при разкриването на корупционните практики, което рано или късно се случва, ще доведат до намаляващо доверие в управляващата коалиция. По тази причина общият ефект от гледна точка на вероятността за преизбиране ще бъде по-скоро негативен.

Изплащане на публичен дълг – това е една от най-добрите възможности, тъй като представлява прозрачен начин за използване на средствата с дългосрочни позитивни ефекти за икономическото развитие на страната. Освен това плащането на дълг представлява политика на отговорност спрямо бъдещите поколения, тъй като те се натоварват с по-малко разходи и следователно това е възможност за по-ниски данъци. Лихвените плащания са единствените разходи в бюджета, които се понижават, именно поради разумната политика по отношение на дълга през последните няколко години. От гледна точка на електората обаче тази политика едва ли ще донесе дивиденти на управляващите, тъй като няма да бъде подобаващо оценена.

Пенсионната реформа е следващото направление, за което могат да бъдат разпределени средства от излишъка. Смисълът е след време пенсионната система да бъде изцяло независима от държавния бюджет, като от него евентуално се отделят средства за социални помощи за хората, които не могат да се грижат за себе си по обективни причини. За тази цел обаче е необходим продължителен преход, през когото трябва да има достатъчно средства за изплащане на пенсиите и за натрупване на ресурс в индивидуални сметки за сегашните работещи. Тоест държавата ще трябва да признае скрития си дълг, който възниква от обещанията към пенсионерите, но това означава, че за обслужването му ще са необходими значителни ресурси. В такъв случай създаването на фонд за финансиране на пенсионната реформа, който да бъде с по-разширени функции от т.нар. „сребърен" фонд трябва да започне колкото е възможно по-скоро. Икономическите ефекти от това в по-дългосрочен план ще са изцяло положителни – нарастване на спестяванията, понижаване на осигурителната тежест, повече стимули за хората да работят и по-висок стопански растеж. Ефектът от гледна точка на резултатите от изборите вероятно ще бъде неутрален.

Посоченият списък от възможности за използване на бюджетните средства може би не е съвсем изчерпателен, но представя основните варианти. Една малко дискутирана ситуация е връщането на част от събраните данъци на хората под някаква форма в края на годината. Това няма да е лесно осъществимо от административна гледна точка, макар че се е случвало в други страни по света. Икономическият ефект ще бъде по-високо потребление и натиск върху цените да се повишават. Това правителство обаче ще бъде първото, което предприема действие, представляващо силен стимул за гласоподавателите и заедно с това един по-прозрачен начин за използване на парите.