Бюджет 2010: има и алтернатива

На 24 ноември 2009 г. Институтът за пазарна икономика изпрати по пощата до всички депутати, министри и основни политически партии своя алтернативен държавен бюджет за 2010. С реформите в него България не просто ще излезе от кризата – България ще стане номер едно в региона по икономически индикатори! Ето и подробностите.

Оптимален размер на правителството

Държавният сектор в България е твърде голям, което пречи на растежа и създаването на работни места. Раздутият публичен сектор е неефективен – той може да постигне същите резултати с два пъти по-малко средства.

Алтернативният бюджет за 2010 година залага на значително по-ниско преразпределение през бюджета – 30% от БВП (40% сега). Така се намалява бремето върху икономиката и гражданите и се насърчава икономическото развитие.

Данъчни реформи

Основната философия е ниски и еднакви за всички данъци – премахване на различните ставки за някои отрасли, данъкоплатци, доходи.

Предлаганите данъчни реформи са премахване на данъчните преференции, нулев данък за реинвестираните печалби, намаление на квазиданъчното бреме (държавни такси), премахване на данък дивидент (5% сега), 10% данък за ЕТ (15% сега) и премахване на осигуровките за държавата (31.3% сега) – вместо това – натрупване на пенсионни спестявания и свободен избор на здравен фонд.

Нетната сума, която ще остане в ръцете на данъкоплатците заради данъчната реформа, предвидена в алтернативния бюджет 2010, е около 3 милиарда лева.

Другите реформи

1.
 Студентски кредити и стипендии вместо университетски субсидии – университетите изцяло да се отделят от държавата – сами да могат да определят таксите и броя на студентите си и да се конкурират чрез повишаване на качеството за привличане на повече приходи.

2. Премахване монопола на НЗОК, конкуренция и избор – има фиксирана премия, която всеки осигурен плаща на своя здравен фонд. Всеки заплаща 6.5% от месечния си доход като здравна осигуровка. За пенсионерите и самонаетите здравната осигуровка е 4.4%. Държавата финансира здравното осигуряване на децата и поема част от фиксираната премия при хората с ниски доходи. Така всеки има достъп до здравно осигуряване.

3. Пенсионни спестявания вместо пенсионни обещания – всеки работещ ще внася минимум 10% от заплатата си в лична пенсионна сметка в избран от него частен пенсионен фонд. Хората сами ще определят къде и как да бъдат управлявани средствата, няма строга пенсионна възраст, а пенсията зависи от натрупаните вноски, времето, за което са били инвестирани, и доходността. Средствата са лични и могат да бъдат наследявани. Обещанията към сегашните пенсионери следва да бъдат спазени – пенсиите им ще бъдат изплащани изцяло от държавния бюджет – фискален резерв, сребърен фонд, приходи от приватизация и други данъци.

4.
 Висок бонус за отложено пенсиониране – при достатъчно голям стимул и добра кампания за популяризиране на тази възможност много хора ще предпочетат да отложат пенсионирането си. Така през следващите няколко години броят на новите пенсионери би намалял значимо, съответно разходите на бюджета биха намалели, а приходите биха се увеличили.

5.
 Концесиониране на инфраструктура – държавата не може да инвестира достатъчно в инфраструктура. Концесионирането е възможност да се построи и поддържа инфраструктурата, да се намалят разходите на държавния бюджет и да се увеличат приходите (концесионни такси).

6.
 Листване на държавни компании на борсата, приватизация – държавата може да листва на борсата определен процент от акциите на всички държавни компании (както и да приватизира изцяло някои от тях).

7.
 Ефективност вместо субсидии за губещи отрасли – държавата отделя 1.5 милиарда лева годишно за субсидии за губещи отрасли. Основни получатели са земеделието и железниците. Предлагаме на земеделците да се гарантира размразяване на еврофондовете и да се премахнат всякакви субсидии от националния бюджет; БДЖ да се реформира и приватизира.

8.
 Пълен анализ на програмните бюджети и премахване на неефективните програми – ако се направи задълбочен анализ на програмите и тяхната ефективност, ще могат най-неефективните програми да се премахнат, а най-ефективните да получат повече финансиране.

9.
 Електронно правителство вместо гишета и чиновници; пълна прозрачност на всеки лев от държавните разходи – ефективното и лесно за ползване електронно правителство ще спести милиони човекочасове на гражданите, бизнеса и администрацията.

10.
 Карти и субсидии за детски градини – според доходите – в момента даването на преференциални карти за градски транспорт и железници не зависи от доходите. Пенсионер със 100 лева пенсия и друг със 700 лева пенсия имат едно и също право на карта. Държавата субсидира и всички деца, записани в общински детски градини, въпреки че не всички от тях са от бедни семейства.

11.
 Оптимизация на полицията и армията – България все още има твърде голям брой военни и полицаи на човек от населението. Необходимо е извършване на цялостна реформа в тези сектори, така че с по-малко финанси и по-малко човешки ресурси да се постига по-добър резултат.

12.
 Такси и лихви за държавните фирми, които ползват държавни гаранции, помощи или монопол – масова практика на запад е за предоставените държавни гаранции, заеми и помощи да бъдат заплащани такси и лихви, а в някакъв момент парите да бъдат връщани обратно. Само в България не е така – държавата раздава пари безплатно.

13.
 Българските фондове = еврофондовете – българските и еврофондовете трябва да се управляват по един и същ начин. Не може най-добрите служители да управляват еврофондовете (минимална част от бюджета), а българските фондове (многократно по-големи) да се управляват от по-нископлатени и по-нискоквалифицирани служители.

Ефекти от алтернативния бюджет

Предложените реформи ще постигнат положителни резултати за икономиката. Алтернативният бюджет залага на балансиране между приходите и разходите и запазване на финансовата и фискална стабилност. Чрез него България не просто ще излезе от кризата, а ще започне да расте с високи темпове. Подобряването на данъчната среда и качеството на публичния сектор ще осигурят големи стимули за увеличаване на инвестициите и за откриване на работни места.

 


Свързани публикации.