Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Археология на изборите за европейски депутати

Автор: Красен Станчев / 23.05.2007
Оцени тази статия:

Струва ми се, че от коментарите по повод отминалите избори избягват някои съществени послания на избирателите. Съществени - от гледище на политико-икономическите нагласи.

Гласуването за предпочитаните партии е само най-видимият слой на тези предпочитания, гримът, в който по необходимост се боядисват житейските предпочитания на онези, които гласуват.

Под него има други, по-дългосрочни предпочитания, оценки и традиции, които най-вероятно имат малко общо с оценката за партиите и техните кандидати. Ето какво аз прочитам в гласуването.

  • 1. Очевидно „ГЕРБ" печели най-много доверие от малкото на брой абсолютно мотивирани да гласуват избиратели. При това туй е "партия", изборно движение без ясна засега ценностна ориентация, от която нищо не зависи, а онова, което от нея зависи, нейните хора или не го правят, или го правят зле. Естествено другите партии победители не се раэличават много от ГЕРБ.
  • 2. Такова предпочитание на избирателите далеч не е прецедент, по-скоро точно обратното. Отзад-напред списъкът на странните ходове на избирателите в България е забележителен: „Атака", „НДСВ", една серия придатъци и отцепници от по-големите партии по изборите чак до 1991 г. Както писа един приятел, обяснявайки едни от едновремешните избори в сп. „Икономист": „избирателят в България мисли, мисли и след това често и много самоотвержено избира най-невероятния кандидат".
  • 3. Понеже печели тази партия, очевидно е, че избирателят не харесва онова, което преди сам е избирал. Което ще рече, че самият той има странни и непостоянни схващания за какво става дума на избори. На тези избори, изглежда, ставаше дума за депутати в европейския парламент. Имаше ли нужда да се избират хора със заслуги за членството на България в ЕС? „Не", каза избирателят. А такива, които са доказали, че имат някакъв опит в този парламент или комисията? „Не" - отговори избирателят. Може би са нужни кандидати от партии, които тъй или иначе са на власт, за да пробутат нещо в Брюксел или Страсбург, тамошните власти са важни за живота на населението тук? „Не, и такива не са нужни" - категорично твърди избирателят.
  • 4. Изборът на други хора, които са извън предполагаемите и скрити в тези три въпроса характеристики, означава определен възглед за работата на депутатите в европейския, а и в софийския парламент. За тях се смята, че те не отиват с мандат, мисия или възглед за бъдещи начинания. В очите на избирателя това са чантаджии, които никого не представляват, нищо не вършат и смучат чужди пари за командировъчни, заплати и пенсионни осигуровки. Впрочем, по отношение на европейския парламент това определение на депутата там е доста адекватно. Засега.
  • 5. В тези избори избирателят се държа като ръководител на държавно предприятие или агенция, който изпраща в командировка ту едни служители, ту други, за да не вземе някой да остане невъзнаграден или пък да се облажи прекалено много с пътувания, командировъчни и прочее.
  • 6. „Всекиму по малко, за да има за повече." Избирателят най-вероятно не разбира, че този възглед е цяла политико-икономическа философия. Вместо да се увеличава баницата, за да има повече от нея като се намаляват данъците и квазиданъците - нещо, за което депутатите и тук, и в Брюксел могат да помагат, избирателят предпочита малък или постоянен размер на баницата. Алтернативната нагласа е, че пратениците в Европа ще грабнат от баницата на другите. Затова те пращат нови хора, които са имали по-малко възможност да грабят с надеждата, че като го правят в бъдеще, ще го делят с други, а не с досега облажилите се приятели.
  • 7. Схващането за правителството и народните представители като за шайка грабители също е доста здравословно. Въпросът е обаче в това, какъв е следващият ход в разсъждението. Вариантите не са много: а) понеже грабят, на власт трябва да са едни и същи бандити, б) идват нови бандити, старите си отиват, новите грабят, в) на бандитите от правителството им се връзват ръцете, за да грабят по-малко. При „а" грабещите имат интерес да грабят по-дълго, затова ще оставят ограбваните да произвеждат повече. При „б" новите ще грабят повече и по-бързо, поради риска да бъдат сменени. При „в" у ограбваните ще остава повече за по-дълго време. Избирайки средния вариант избирателят се държи или като идиот, мазохист и самоубиец, или предполага, че когато тези грабнат от немците и дадат на нови приятели, общото богатство на селото „България" ще се увеличи.
  • 8. От изборите следват няколко печални извода относно рисковете, на които и в бъдеще българските избиратели ще излагат своя и на другите живот и благосъстояние:
  • Разбирането им за европейския парламент, Европа и местната политика е доста ограничено.
  • Тези разбирания ще подкрепят и за бъдеще неразумна политика.
  • Така ще бъде докато не се опарят още веднъж като през 1995-1997, след това ще се вразумят за няколко години, докато не се повтори пак същото.