23-05-2007

Археология на изборите за европейски депутати

Струва ми се, че от коментарите по повод отминалите избори избягват някои съществени послания на избирателите. Съществени – от гледище на политико-икономическите нагласи.

Гласуването за предпочитаните партии е само най-видимият слой на тези предпочитания, гримът, в който по необходимост се боядисват житейските предпочитания на онези, които гласуват.

Под него има други, по-дългосрочни предпочитания, оценки и традиции, които най-вероятно имат малко общо с оценката за партиите и техните кандидати. Ето какво аз прочитам в гласуването.

1. Очевидно „ГЕРБ" печели най-много доверие от малкото на брой абсолютно мотивирани да гласуват избиратели. При това туй е "партия", изборно движение без ясна засега ценностна ориентация, от която нищо не зависи, а онова, което от нея зависи, нейните хора или не го правят, или го правят зле. Естествено другите партии победители не се раэличават много от ГЕРБ.
2. Такова предпочитание на избирателите далеч не е прецедент, по-скоро точно обратното. Отзад-напред списъкът на странните ходове на избирателите в България е забележителен: „Атака", „НДСВ", една серия придатъци и отцепници от по-големите партии по изборите чак до 1991 г. Както писа един приятел, обяснявайки едни от едновремешните избори в сп. „Икономист": „избирателят в България мисли, мисли и след това често и много самоотвержено избира най-невероятния кандидат".
3. Понеже печели тази партия, очевидно е, че избирателят не харесва онова, което преди сам е избирал. Което ще рече, че самият той има странни и непостоянни схващания за какво става дума на избори. На тези избори, изглежда, ставаше дума за депутати в европейския парламент. Имаше ли нужда да се избират хора със заслуги за членството на България в ЕС? „Не", каза избирателят. А такива, които са доказали, че имат някакъв опит в този парламент или комисията? „Не" – отговори избирателят. Може би са нужни кандидати от партии, които тъй или иначе са на власт, за да пробутат нещо в Брюксел или Страсбург, тамошните власти са важни за живота на населението тук? „Не, и такива не са нужни" – категорично твърди избирателят.
4. Изборът на други хора, които са извън предполагаемите и скрити в тези три въпроса характеристики, означава определен възглед за работата на депутатите в европейския, а и в софийския парламент. За тях се смята, че те не отиват с мандат, мисия или възглед за бъдещи начинания. В очите на избирателя това са чантаджии, които никого не представляват, нищо не вършат и смучат чужди пари за командировъчни, заплати и пенсионни осигуровки. Впрочем, по отношение на европейския парламент това определение на депутата там е доста адекватно. Засега.
5. В тези избори избирателят се държа като ръководител на държавно предприятие или агенция, който изпраща в командировка ту едни служители, ту други, за да не вземе някой да остане невъзнаграден или пък да се облажи прекалено много с пътувания, командировъчни и прочее.
6. „Всекиму по малко, за да има за повече." Избирателят най-вероятно не разбира, че този възглед е цяла политико-икономическа философия. Вместо да се увеличава баницата, за да има повече от нея като се намаляват данъците и квазиданъците – нещо, за което депутатите и тук, и в Брюксел могат да помагат, избирателят предпочита малък или постоянен размер на баницата. Алтернативната нагласа е, че пратениците в Европа ще грабнат от баницата на другите. Затова те пращат нови хора, които са имали по-малко възможност да грабят с надеждата, че като го правят в бъдеще, ще го делят с други, а не с досега облажилите се приятели.
7. Схващането за правителството и народните представители като за шайка грабители също е доста здравословно. Въпросът е обаче в това, какъв е следващият ход в разсъждението. Вариантите не са много: а) понеже грабят, на власт трябва да са едни и същи бандити, б) идват нови бандити, старите си отиват, новите грабят, в) на бандитите от правителството им се връзват ръцете, за да грабят по-малко. При „а" грабещите имат интерес да грабят по-дълго, затова ще оставят ограбваните да произвеждат повече. При „б" новите ще грабят повече и по-бързо, поради риска да бъдат сменени. При „в" у ограбваните ще остава повече за по-дълго време. Избирайки средния вариант избирателят се държи или като идиот, мазохист и самоубиец, или предполага, че когато тези грабнат от немците и дадат на нови приятели, общото богатство на селото „България" ще се увеличи.
8. От изборите следват няколко печални извода относно рисковете, на които и в бъдеще българските избиратели ще излагат своя и на другите живот и благосъстояние:
Разбирането им за европейския парламент, Европа и местната политика е доста ограничено.
Тези разбирания ще подкрепят и за бъдеще неразумна политика.
Така ще бъде докато не се опарят още веднъж като през 1995-1997, след това ще се вразумят за няколко години, докато не се повтори пак същото.