Алтернативите на европейските пари

През последните дни няма как да не си зададем следния въпрос – доколко е решаваща ролята на фондовете от ЕС за българската икономика? Може да бъдем дори по-крайни в разсъжденията си – имаме ли нужда от парите на европейските данъкоплатци, за да се развива икономиката ни, за да се увеличи стандартът на живот на населението? В съвременната научна литература няма доказателства, че помощите подпомагат икономическия растеж и правят хората по-богати. Напротив, те са извор на корупция, изкривени икономически стимули, култура на зависимост. Малка група хора действително може да печели от субсидиите и фондовете, но за кратък период от време и то за сметка на други. Защото при преразпределението винаги някой печели за сметка на друг. Не това е в основата на икономическия просперитет.

В едно от научните изследвания[1] за ефекта на структурните фондове се прави заключението, че европарите изкривяват пазарните сигнали и пазарните механизми и в някои случаи имат негативни последици. Програмите на ЕС водят до създаването на бизнес, който изисква висока научна и технологична база, към региони с преобладаваща неквалифицирана работна ръка. Резултатът е по-ниско икономическо развитие отколкото биха постигнали тези региони, ако се развиваха друг тип отрасли, които изискват по-малко квалифицирани работници. От своя страна, пазарът насочва ресурсите според конкурентното предимство на регионите и следователно, оскъдните ресурси се използват най-оптимално.

В същото време няма как да не се съгласим, че в България имаме нужда от по-добри пътища, по-квалифицирана работна сила, по-ефективно земеделие, по-ефективна администрация. Каква е алтернативата на спрените „европейски" пари, за да се разрешат проблемите в тези сектори?

Земеделие

Алтернативата: повече свободен пазар и икономическа свобода и по-малко интервенции. Въпреки че е най-субсидираният сектор от българската икономика (чрез държавни помощи, предприсъединителни програми и пр.), земеделието изостава значително спрямо останалите сектори. Намаление в добавената стойност и отрицателният принос на сектора към икономическия растеж на страната се отчете не само през миналата година (когато сушата доведе до рекордно  ниски добиви), но това е тенденция, която се наблюдаваше през последните три години. В страната преобладават малките, фамилни стопанства, които работят неефективно, прекалено са трудоемки и често разчитат да оцеляват благодарение на помощи. Например, в едва 1.6% от кравефермите в страната се отглеждат повече от 20 крави.

Но дали наливането на пари и раздаването на помощи е отговор на проблемите в сектора? За съжаление не, дори ги влошава в дългосрочен план. Антипазарните механизми като раздаване на помощи и фиксиране на цените не помагат на хората, не ги учат на  предприемачество, а ги правят зависими, ограничават мисленето им в рамките на бюрократични процедури, учат ги на грешно поведение и начин на мислене. Защото в тези условия – на протекционизъм, вмешателство и подпомагане, по-успешни стават тези, които умеят да отговорят на административните изисквания. А често това не са предприемачите, които търсят да задоволят пазара по най-ефективен начин.

Инфраструктура

Алтернативата: публично-частни партньорства и привличане на капитал от частния сектор за изграждане и реконструкция на пътища, летища и др. инфрастурктурни обекти. Съществуват различни форми на публично-частни партньорства – отдаване на концесия, приватизация, оперативен лизинг, инвестиции на зелено. По този начин част от пазарния риск се пренася върху частния сектор, който осигурява финансиране, но и печалбата остава за него. Използването на частни капитали води до стимули за по-ефективно изразходване на средства и по-високо качество на продукта или услугата.

Според данни на Световната банка ежегодно се инвестират между 60 и 100 милиарда долара в развиващите се страни от частни компании в инфраструктурни проекти в областта на транспорта, телекомуникациите, енергетиката, ВиК. В някои региони (Латинска Америка, Източна Азия) те представляват около 40% от общите инвестиции в инфраструктура.

Научни изследвания и човешки капитал

Алтернативата: реформа в образователната система. Трябва да се създадат стимули за повишаване на качеството на образование, което може да стане единствено по пътя на конкуренцията. За да се борят за студенти и да си сътрудничат с бизнеса, университетите трябва да могат сами да определят таксите и броя  на студентите, както и специалностите, които да предлагат. Центровете на научните изследвания и иновациите трябва да станат университетите, които да търсят финансиране от частния сектор. Първите крачки в правилната посока вече бяха направени в сферата на училищното образование чрез делегирани бюджети на училищата, предоставяне на по-голяма автономност на директорите, въвеждане на матури и на принципа "парите следват ученика".

Научните постижения също се движат от пазарните сили и от бизнес интересите на предприемачите. Практиката показва, че най-големите изследователски институти в света се финансират в голяма степен от дарения на физически лица или фирми, от поръчки на частни корпорации, от неправителствени организации и университети. Данните сочат, че частните ресурси съставляват значителен дял от сумите, които се дават за развитието на науката. През 2003 г. над 63% от средствата за изследвания и проучвания в САЩ идват от бизнеса, а около 5% – от НПО и университети.

Административен капацитет

Алтернативата: По-малко преразпределение и държава означава по-малка и ефективна администрация. Когато ролята на държавния апарат не е да раздава чужди пари на други хора, да определя кой заслужава финансиране и кой не, а се свежда до защита на правата на собственост, създаване на закони и правила, които важат за всички и служат за създаване на по-ефективна бизнес-среда, тогава и капацитетът на администрацията ще се повиши, ще има средства за по-високи заплати.

Вместо заключение

За съжаление, за липсата на ефективна съдебна система, разрушена репутация, ширеща се корупция алтернативи няма? Това са истинските проблеми, които трябва да присъстват в дневния ред на обществото. Докладите на ОЛАФ и действията на ЕК не са толкова страшни, защото ни заплашват от спиране на еврофондовете, а защото показват, че в България законите не важат за всички и няма механизми за защита на правата на собственост. А това са предпоставките за съществуването на пазарна икономика.

[1] Виж Henry Overman and Karen Midelfart-Knarvik, Delocation and European Integration: Is Structural Spending Justified?, Economic Policy, October 2002