Статии ISSN 1313 - 0544

Алтернативен бюджет с ниски данъци за 2008 година

08.10.2010
Оцени тази статия:

Основни цели

Идеята на алтернативния бюджет с ниски данъци е да покаже, че е възможно значително намаляване на данъчното облагане и в същото време повишаване качеството на публичните услуги. Както и в предходните случаи, алтернативният бюджет с ниски данъци за 2008 година преследва:

  • Намаляване на данъчното бреме и преразпределението през бюджета (по-голяма част от дохода остава в ръцете на гражданите и фирмите)‏
  • Увеличаване ефективността на държавните разходи и публичните услуги

В резултат на това очакваме:

·         Ускоряване на инвестициите, предприемачеството и икономическия растеж

·         Повишаване ръста на доходите

 

Данъчна реформа

И тази година основните данъчни предложения в алтернативния бюджет са свързани с въвеждане на 10% плоска данъчна ставка за осигуровките, доходите и печалбите. По-конкретно имаме предвид:

·     10% плосък данък върху доходите (20-24% в момента)

·     10% данък върху печалбата (въведен)

·     10% осигурителни вноски (33.7% в момента)

 включително:

·     10% данък за едноличните търговци (ЕТ)‏ (20-24% в момента, 15% предлага правителството)

·     премахване на данъка върху дивидентите (7% в момента, 5% предлага правителството)

В допълнение:

·         общините да имат право да определят местните данъци, вкл. да ги намаляват (правителството им позволява само да ги увеличават)

·         една десета от данъка върху доходите да стане местен данък – съответно да влиза в местния бюджет и да може да се намалява от общинския съвет

Намаляването на всички преки данъци до 10% ще завърши данъчната реформа на преките данъци и ще създаде максимално добра среда за развитие на икономиката и повишаване на доходите на българските граждани. В допълнение, бюджетът също ще има полза от намаляването на ставките, доколкото това ще динамизира икономиката и ще намали стимулите за укриване на доходи и в резултат приходите на държавата ще са повече.

Смятаме, че общините трябва да имат право не само да увеличават, но и да намаляват местните данъци и в същото време трябва да получат право да получават и определят една десета от данъка върху доходите (1% от 10-процентовия плосък данък да е на разположение на общините и те да могат да го намаляват). Това е важно не само като приход в бюджета на общината, но и като връзка между усилията на местните власти за подобряване на бизнес средата и приходите в бюджета. В допълнение, общините ще имат възможност да влияят и върху облагането на доходите и по този начин да влияят върху пазара на труда и динамиката на икономиката.

По-голямата свобода за общините е свързана и с по-големи отговорности и възможности за финансови проблеми. Макар че това би било рядко явление, все пак е добре да има ясна процедура за фалит на общини. Трябва да се знае какво се случва с община, която не си плаща задълженията – дали съдът назначава синдик, или това се прави от областния управител или министъра на финансите. Процедурата е важна, за да стимулира местните власти да са благоразумни, защото ако не са ще знаят, че ще бъдат отстранени и управлението ще се поеме от синдик.

Осигурителните вноски от 10% трябва изцяло да влизат в избран от осигурените частен пенсионен фонд, а монополът на здравната каса трябва да се разбие – за да може всеки човек да избере в кой здравен фонд да внася здравните си вноски. Това ще направи осигуровките не само значително по-ниски, но и ще ги обвърже директно с получаваните насрещни услуги като човек ще има право на избор. При това положение, стимулите за укриване на доходи ще бъдат далеч по-ниски.

 

Бюджетни реформи

За да се случат големите намаления на данъчното бреме е необходимо и по-ефективно използване на държавните разходи, включително съкращаване на част от неефективните разходи. Ето някои от реалистичните реформи за 2008 година:

·         20% намаляване на персонала в бюджетния сектор – бюджетната заетост е твърде голяма за малка страна като България, а в същото време в частния сектор се чувства остър недостиг на работещи.

·         25% ръст на заплатите в бюджетния сектор – спестените от съкращенията средства са достатъчни за подобно увеличение на доходите. По този начин оставащите в бюджетния сектор ще получат добър ръст на доходите без да е необходимо бюджетът да осигурява повече пари (както прави всяка година).

·         намаляване разходите за издръжка с 14% - заедно с намаляването на заетите в бюджетния сектор ще има възможност и за спестяване на съпътстващи разходи в значителен обем.

·         въвеждане на реално програмно бюджетиране – да се финансират само програми, които оползотворяват по най-ефективен начин отпуснатите средства, имат ясни цели и конкретни показатели за измерване на успеха/провала

·         намаляване на субсидиите за губещи компании и дейности с една трета – постепенно държавата трябва да завърши реформите в нереформираните сектори на икономиката и да се отдръпне от тях. БДЖ е типичен пример на компания, която вместо да внася пари в бюджета всяка година получава средства от там и въпреки това има ниско качество на услугите.

·         преглед и спиране на неефективните програми за заетост – при толкова рязко намаляване на безработицата и липса на работници не е оправдано да се финансират програми за изкуствена заетост. Те трябва да се прекратят.

·         поемане на разходи за инфраструктура от страна на частния сектор чрез открити търгове – немалка част от инфраструктурата може да се финансира на пазарен принцип /летища, пристанища, магистрали/ и да носи приходи в бюджета вместо бюджетът да отпуска средства за изграждането и поддържането й.

·         реформи в основните бюджетни системи за увеличаване на ефективността

·         Намаляване разходите за лихви по дългове чрез:

1. Спиране вземането на нови държавни дългове;

2. Намаляване размера на държавния дълг;

3. По-рядко предоставяне на държавни гаранции

·         25% увеличение на пенсиите – в резултат на оптимизирането на разходите, намаление на данъчното бреме и ръст на икономиката и заетостта бюджетът ще има възможност да задели повече средства за пенсии.

 

Структурни реформи

- завършване на пенсионната реформа:

·         Цялата осигурителна вноска от 10% влиза в избран от осигурения пенсионен фонд

·         Пенсиите на сегашните пенсионери се финансират изцяло от държавния бюджет

Чрез тези две промени се гарантира както дългосрочната устойчивост на системата, така и адекватно финансиране на пенсиите на сегашните пенсионери. 10% пенсионна вноска в частен пенсионен фонд е достатъчно ниска, за да не тежи твърде много върху работещите, но от друга страна осигурява достатъчно спестявания за финансиране на пенсията при пенсиониране. В допълнение, по този начин се натрупват спестявания, голяма част от които ще бъдат инвестирани в икономиката и ще ускорят допълнително ръста на производителността и доходите.

 

- завършване на здравната реформа:

·         Разбиване монопола на държавната здравна каса – всеки сам решава къде да внася здравните си вноски

·         Конкуренция между здравни каси – за предлагането на по-добри здравни пакети и цени

·         Държавата определя минимален пакет от здравни услуги, предоставяни от фондовете

·         Държавата финансира здравните вноски на пенсионери, деца, безработни, бедни

·         Пазарно договаряне между здравни каси, болници, лекари

 

Чрез подобна система от една страна се премахва административният подход при финансирането на здравеопазването, който действа в момента, а от друга страна държавата осигурява здравно и уязвимите групи на обществото. Така се използват предимствата на конкурентната здравна система за повишаване на ефективността без това да пречи на държавата да поддържа социалните си функции.

Всеки, който не е доволен от здравния си фонд ще може да го смени. По този начин конкуренцията между фондовете ще доведе до предлагане на голям брой различни услуги и пакети покритие, а осигурените ще имат възможност да влияят върху това, което получават срещу парите си. Болниците и здравните фондове ще се договарят на пазарен принцип, което ще премахне сегашните проблеми с определянето на цените по отделните клинични пътеки.

 

- подобряване на средното образование чрез:

·         децентрализация на управлението към училищата

·         делегирани бюджети за всички училища

·         ваучерна система – парите следват ученика, вкл. в частните училища

·         конкуренция – между училищата за привличане на ученици

·         пазар на учителския труд – конкуренцията ще създаде пазар за учителския труд, какъвто пазар на труда съществува в повечето отрасли на икономиката

·         външно оценяване – на резултатите от образованието

Изследванията показват, че децентрализацията заедно с конкуренцията и външната оценка води до най-добри резултати по отношение на качеството на образованието. В този смисъл, една подобна система би могла да подобри нивото на образованието, което отбеляза значителен спад през последните десетилетия.

 

- реформа във висшето образование и наука

·         автономия на университетите сами да определят таксите си и броя на студентите;

·         отпускане на стипендии и кредити на студентите, а не на субсидии за университетите;

·         премахване на забраната за откриване на чужди университети

·         финансиране на науката на проектен принцип вместо субсидии за учреждения като БАН

·         повече наука в университетите

Всичко това ще насърчи конкуренцията между университетите за привличане на повече студенти и повишаване качеството на преподаване. Не по-маловажно е насърчаването на на науката в университетите, където и студентите ще могат да реализират свои идеи и да има реални резултати от финансирането на науката.

 

Алтернативен бюджет - влияние върху икономиката

В алтернативния бюджет се предвиждат следните приходи и разходи:

l  Приходи: 24 милиарда лева (27.2 в правителствения)‏

l  Разходи: 22.3 милиарда лева (25.4 в правителствения)‏

 

Като дял от БВП това представлява:

- приходи: 39% (44.1% в правителствения)‏

-         разходи: 36.2% (41.1% в правителствения)‏

Намаляването на данъчното облагане ще доведе до:

l  по-висок икономически растеж

l  повече инвестиции – местни, но и чужди

l  намаляване на сивата икономика

l  ръст на доходите в резултат на по-ниските данъци

l  ръст на доходите в резултат на по-високия ръст на икономиката

В резултат на данъчната и бюджетната реформа България ще може да се приближи към темповете на икономически растеж в балтийските страни, вкл. Естония, която е най-бързо развиващата се европейска икономика през последните години. Конвергенцията в доходите и настигането на стандарта на живот на Западна Европа ще стане значително по-бързо и няма да са нужни 50-100 години, за да се случи.

 

Следващите години

През следващите години, политиката на намаляване на данъците трябва да се запази като е възможно постигане на плосък данък върху печалбите и доходите в размер на 5%, както и нулев данък за реинвестираната печалба.

Това продължаващо намаляване на преките данъци е възможно поради две причини:

1.      Увеличаване на ръста на икономиката и приходите в бюджета в резултат на данъчната реформа и намаляването на данъчното облагане

2.      Увеличаване на приходите в бюджета заради изискванията на ЕС за хармонизиране на акцизните ставки