Алинея за милиони

Комисията за защита на конкуренцията е независим специализиран държавен орган, които е създаден да защитава свободната стопанска инициатива на българския пазар. Изследване на ИПИ показва, че през последните 5 години КЗК систематизирано тормози българския бизнес, позовавайки се на безумията записани в Закона за защита на конкуренцията. На колко се равнява един единствен и напълно необоснован текст от закона? На колко се равнява чл.34, ал. 6? Документите на КЗК сочат, че през последните 5 години, имуществените санкции наложени само по тази алинея се равняват на цели 2 381 500 лева!

Изследването повдига и други интересни въпроси: Възможно ли е, КЗК да променя регулацията с цел налагането на повече глоби? Възможно ли е, всички глоби след началото на 2005 г., да се окажат плод на техническа грешка или неясен текст?

Нелоялната конкуренция

Въпросният член 34 е част от най-объркващата глава в закона, а именно глава седма – нелоялна конкуренция. Подобно понятие е широко използвано от регулиращите органи по цял свят, но зад него не стои никаква икономическа логика или аргументация. Зад него стои разбирането, че видите ли, конкурентите на пазара трябва да са лоялни един към друг. В българския закон нелоялната конкуренция е записана така:

„всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им."

Важно е да се отбележи, тук не става дума за клиентите! Визират се единствено и само отношенията между конкурентите. Дотук добре, но от къде на къде техните отношения трябва да са лоялни? Важни са отношенията между отделните конкуренти и потребителите. Ако някой може да продава на по-ниска цена от другите и пак да реализира печалба, това е добре за всички. Няма нужда да ‘оплакваме' тези, които ще останат извън бизнеса заради това. Те също са клиенти! Всички сме клиенти! Пазарът не се дели на производители и потребители, точно защото всички ние потребяваме. Така че, каквото е добро за клиентите, е добро за всички.

Така или иначе, отношенията между конкурентите не ни интересуват. Няма нужда да им налагаме морал да мислят за ближния, които също е в бизнеса. Нима собствениците на Coca-Cola трябва да пият веднъж седмично Pepsi от лоялност към конкурента? Всяка компания има отношения със своите клиенти, което на практика дава живот на кривите на търсене и на предлагане на пазара, докато отношенията и с другите играчи в сектора не са определящи. Който не вярва, да се опита да направи пазарното равновесие с две криви на предлагането и без крива на търсенето!

Нелоялно привличане на клиенти

Изкривената логика на българското законодателство и на КЗК са вижда още по-ясно когато навлизаме в детайли, в случая в т. нар. „нелоялно привличане на клиенти". И тук пак се визира нелоялно привличане на клиенти спрямо конкурента. Дори и нововъзникналите отношения между конкретната фирма и клиента да са перфектно уредени и двете страни да са доволни от избора си, ако са накърнени чувствата на конкурента значи има проблем. Само че, точно това е идеята на конкуренцията. Стремежът да се привлекат повече клиенти е движещата сила за функционирането и развитието на всеки пазар. Няма значение дали ги привличаш с ниска цена, високо качество или подаръци. Логиката е една и съща. Няма нищо лошо в това, някой да ти каже „не мога да ви предложа по-добра цена или по-добър продукт, но мога да ви дам подарък (и то голям) към покупката". Може и да няма лошо, но в момента е абсолютно незаконно! Можем само да се надяваме, че КЗК няма да спипат Дядо Коледа, на когото му е спукана работата с неговите подаръци на цената на едно единствено детско писмо.

Алинеята

Стриктното спазване на закона е изключително доходоносно за КЗК и държавния бюджет, като нашия преглед на решенията на КЗК показва, че за периода 2003 – 2008 г., само по чл. 34 ал. 6 от ЗЗК са били наложени имуществени санкции в размер на 2 381 500 лева (пълният списък на потърпевшите фирми е в края на текста)! Алинеята гласи:

„Забранява се извършването на продажба, когато заедно с нея се предлага или обещава нещо, чието получаване зависи от: решаване на задачи, ребуси, въпроси, гатанки; събиране на серия от купони и други подобни; разиграване на игри с парични или предметни награди, чиято стойност значително надвишава цената на продаваната стока или услуга"

Това, което прави впечатление е че въпросният текст е отворен и остава място за тълкования. Какво означава стойността на наградата значително да надвишава цената? Колко е това значително? Тук се намесва КЗК, която самостоятелно дефинира значението на това „значително" и на тази база започва масово да налага глоби. Решението на КЗК е, че наградата не трябва да надвишава със 100 пъти стойността на предлаганата стока или услуга, или с повече от 10 минимални работни заплати за страната. Какви са критериите за този праг и как е обоснован не е много ясно. Излиза, че награди могат да се дават, стига да не са много големи. Това пък защо? Откога не харесваме големите награди?

Интересен е и един друг факт. Всички санкции на КЗК след 2005 г. по тази алинея, се налагат въз основа на Решение № 109/28.05.2005 г. на КЗК, което дефинира споменатите по-горе стойности за значително надвишаване на цената. Във варианта на това решение, които е достъпен на страницата на Комисията и в момента обаче е допусната една значителна техническа грешка (или може би крайно неясен текст) и то точно в най-решаващата част. Там е записано че:

„По смисъл на чл. 34, ал. 6 от ЗЗК обещаваната награда има стойност значително надвишаваща цената на продаваната стока или услуга, ако надвишава със 100 пъти стойността на предлаганата стока или услуга, но не с повече от 10 минимални работни заплати за страната."

Оказва се, че според така записаният текст, всяка награда която надвишава с повече от 10 пъти минималната работна заплата се счита за не значително надвишаваща цената. Тоест, всяка награда над 2 200 лева не трябва да попада под ударите на този алинея. Позицията на КЗК (да се постанови горен праг, разделен на две части) по принцип е доста объркваща, но подобно неясно записване може да доведе до много по сериозни последици. Грешката е незначителни („но не с повече" вместо „или"), но ако присъства и в оригиналния документ, много решения могат да се окажат невалидни.

Ролята на КЗК

Преосмислянето на ролята на КЗК в България и политиката по отношение на конкуренцията е от съществено значение за икономиката на страната. Чисто теоретичните постановки за конкуренцията и стимулите на пазара явно не са достатъчни и се налага да навлизаме в подробности по всяка една точка от закона за да се покажат очевидните противоречия в разбирането за конкуренцията в България.

Ролята на КЗК е да защитава свободната стопанска инициатива, не да я ограничава или направо да я спира. Даването на награда към дадена покупка си е стопанска инициатива както и да го погледнеш. Никой няма право да наказва бизнеса за това, че изпълнява прищевките на клиентите си или пък че е прекалено добър и не оставя шанс на конкурентите си.

Източник: Интернет страница на Комисия за защита на конкуренцията