Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Активното управление на дълга продължава

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

От интернет страницата на министерството на финансите научаваме, че правителството ще емитира евро-деноминирани дългосрочни облигации на стойност между 100 млн. и 150 млн. евро. (Обявлението е достъпно на английски език тук .)

Това е продължение на традицията за увеличаване на т.н. "вътрешен дълг" на правителството, който миналата година нарасна с около 800 млн. лв. Това нарастване беше осъществено и чрез емисии на дългосрочни облигации (7-годишни и 10-годишни) за около 320 млн. лв. Новото при предстоящата емисия дългосрочни облигации е, че валутата, в която ще бъдат деноминирани, е евро, а не български левове.

Тъй като в закона за държавния бюджет за 2003 г. е записано, че нетно увеличение на дълга няма да има - напротив, държавният дълг трябва да намалее с около 50 млн. лв. - вероятно тези пари ще бъдат изразходвани за преструктуриране на дълга на правителството. Това разбира се е в синхрон с традицията от миналата година правителството да играе на международните финансови пазари.

Това, че новата емисия е деноминирана в евро, означава, че не би било коректно да наричаме новия дълг "вътрешен". На първичния пазар облигациите може би ще бъдат купени от български играчи, но това не означава, че те ще останат част от техния портфейл задълго.

Когато говорим за фискалните дела в България, има нужда от едно уточнение. "Бюджетен дефицит" носи двойно значение в отчитането на МФ. От една страна това понятие може да включва приходите и разходите по сделки с държавни облигации - както е в статистиката за държавния дълг. От друга - това може да се отнася само до текущи приходи и текущи разходи, т.е. без да се отчитат паричните потоци от заемане и изплащане на дългове - както е в закона за държавния бюджет.

Очевидно правителството няма проблем със заемането на финансовите пазари. Това, което още не е съвсем ясно, е дали част от заема няма да финансират бюджетен дефицит (в смисъла на закона за бюджета). Тъй като вярваме, че правителствените прогнози за бюджета на НОИ не са съвсем реалистични, има известни основания да очакваме по-голям дефицит.

Само като стилизиран пример: ако тези облигации бъдат използвани за финансиране на текущи разходи, бюджетният дефицит би достигнал над 10% от общите спестявания на българите (ако се запази делът на спестяванията в БВП от 2002 г.). Това е особено важен индикатор, който по традиция е в силна обратна зависимост с нивото на инвестиции в България.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!