Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

А ти откъде си? или Монополът над .bg домейните

Автор: Методи Лазаров[1] / 23.02.2007
Оцени тази статия:

Всяка себеуважаваща се компания, институция, организация, увеселително заведение, детска градина и т.н. в определен момент изгражда Интернет страница, за да представи своите продукти, да рекламира определена дейност или просто от куртоазия. Информацията, изложена в Интернет, е де факто общодостъпна и всепроникваща в ежедневието на днешния модерен човек на принципа на жълтите страници - ако търсиш, намираш. Глупаво е да се опитва да се ограничава ресурс, който практически е на свободно и неогранично разпространение, също както въздуха или слънчевата светлина. От това губят и потребителите (по-високи цени на услугата) и държавата - загуба на имидж и данъчни постъпления.

Българското Интернет пространство

Към днешна дата е възможно да регистрираш български домейн (.bg) от второ ниво (т.е. primerenwebaddress.bg) само при един регистратор и брутна такса от близо 70 лева за година, докато при производните световни домейни (.com, .net, .org) това става от порядъка между 10 и 20 лева, тоест в пъти по-малко. В момента се предлагат съизмерими към световните стандарти цени на домейни от трето ниво (т.е от вида primerenwebaddress.a.bg, или завършващи на b.bg...z.bg, 0.bg...9.bg). Ситуацията до средата на 2006 г. беше по-тежка, когато самата регистрация на български домейн струваше 60 USD и таксата за първата година още 60 USD, общо 120 USD само за първата година. Тези високи цени на услугата, многото документация при регистрация и загубата на време и пари принудиха много компании да мигрират към световните домейни.

История на териториалния домейн

В днешния високотехнологичен свят правото да се управлява домейн от първо ниво е обект на остри спорове и борби. Когато Интернет още прохожда, Министерството на търговията на Съединените щати и IANA(Internet Assigned Numbers Authority) създават ICANN (Internet Corporation for Assigned Names and Numbers), която трябва да се занимава с глобалното разпределение на правата за делегиране на домейни от първо ниво. През 1985 г. на база неофициални критерии, определени мениджъри от съответните страни получават от IANA или от д-р Йон Поустел, като ръководител на IANA, право да администрират домейн от първо ниво (ccTLD). По принцип тези мениджъри (или компании) трябва да са признати като Интернет авторитети в съответната страна поради своя технически опит, известността и/или положение сред глобалната Интернет общност. През 1994 г. д-р Поустел и други създават определен документ, наречен RFC 1591, който залага основните критерии за делегиране на домейн от първо ниво на един мениджър. И в двата случая двата основни принципа на делегиране, на който и да е домейн от IANA на неговия мениджър, са стабилното техническо функциониране за делегираната зона и услуги за Интернет общността, както местна, така и в целия свят.
Правото на регистър за България се делегира на „Цифрови системи" ООД (по-късно обособено в отделна компания - Регистър.БГ), т.е. държавата не участва пряко в избора на мениджъра (или т.нар. sponsoring organization), но има широко разтегливо право да регулира неговата дейност. Ролята на съответното правителство или държавна власт е да осигури администрирането на домейна в интерес на обществото. Както и преди сме се убеждавали, правителствата третират този интерес на обществото по странен начин, като липсата на воля за сътрудничество с IANA през годините остави структурата на пазара за регистратори непроменена.

По света

Нормалната практика е една (поради технически причини) компания да стопанисва адресното стопанство (юридическото лице, упълномощено от ICANN да бъде регистър на имената в съответната Интернет област), докато регистрацията на домейните от второ и/или по-популярните от трето ниво да се извършва от фирми-регистратори (юридически лица, които обработват заявки за и извършват самата регистрация на домейни), пред които няма съществени бариери за навлизане на пазара. Световният опит показва, че когато принципът на свободен пазар работи и е налична конкуренция между фирмите-регистратори, то и цените падат и се уравновесят. Качеството и цената на услугата се разнообразяват, защото всяка фирма има избора да предлага по-комплексна услуга, например домейн + хостинг + изработване на сайт.
Успешните примери
Испания
До 2005 г. закупуването на .es домейн е прекалено скъпо и свързано с рестрикции. Домейните от второ ниво трябва да са търговски марки, да са с минимум три букви и по някакъв начин да са свързани с Испания и други. Следва либерализация на пазара, при която отпадат всякакви ограничения за регистрирането на домейни от второ ниво и съответно рязко падат цените на услугата. При домейни от трето ниво, като .gov.es и edu.es е някак разбираемо да има определени правила заради естеството на организациите, които биха ги ползвали.
Обединеното кралство
Домейните се разпределят на свободен принцип на трето ниво, като домейните от второ ниво са ограничени до официално допуснатите от държавата (.ac.uk, me.uk, police.uk). Популярните co.uk и org.uk се харчат като топъл хляб (около 5 милиона регистрации), защото са отворени към всички потребители без никакви допълнителни изисквания.

Родната реалност

Противно на всякакви пазарни логики монополът над .bg домейните е пълен, защото Register.bg не само поддържа адресното пространство, т.е. организира базата от данни и се грижи за правилната алокация на имена, но под благоволението на държавната власт е и единствения уебсайт, който приема и обработва заявки за домейни. По данни, изнесени в медиите, през юли миналата година стопанисването на българския домейн (защо и при какви условия?) се прехвърля (или ще бъде прехвърлено, не става ясно) на нестопанското дружество "Първи публичен Интернет регистър", където държавата незнайно защо има участие. Обявено е, че ще стане възможно "всички лица в страната да си регистрират име в българската Интернет-област. Сред задачите ни също е да може регистрацията да става онлайн, а сред регистраторите да има конкуренция." Днес безпроблемно могат да се регистрират онлайн, меко казано, странните домейни от трето ниво, като .j.bg или .5.bg и отново само през един-единствен уебсайт. Това поражда съмнение, че собствеността върху монопола просто е сменена (или ще бъде сменена) без да бъдат направени постъпки към либерализиране на пазара.
Нещо повече, държавата (приела формата на ДАИТС ) вместо да регулира, неоснователно се опитва да се намеси и участва в една стопанска дейност и както вече много пъти сме се убеждавали, резултатът от такова начинание е предопределен на звучен неуспех.
Защитниците на сегашното положение предполагат, че бюрократизирането на цялата процедура води до по-добри резултати, защото българското интернет пространство се предпазва от омърсяване и пренатоварване, а също така се избягва препродаването на домейни на по-високи цени. Това е противно на всякаква икономическа логика, защото търсенето на домейни би трябвало да определя и тяхното предлагане, а не точно обратното - изборът да бъде ограничен и потиснат от субективно наложени ограничения.

И все пак...

Директните и косвени ползи от политически постъпки за либерализиране на пазара биха се развили в няколко посоки, като най-тривиалната би била намалението на разходите на организации, докато може би най-важната би била рекламата на националната принадлежност, защото в морето от информация един уеб адрес първосигнално отговаря на въпроса "Откъде си?".