10% повече свобода

Планираните повсеместни съкращения на бюджетите засегнаха и родните ВУЗ-ове. В Софийския университет се разработва антикризисна програма, която да помогне на университета да намали отворилия се дефицит. По-големите университети твърдят, че става въпрос за около 3-милионна дупка в бюджетите им. Това даде повод на ректорите отново да поискат да бъде върнато платеното обучение. Като най-приемлив от обсъжданите варианти министърът на образованието Сергей Игнатов съобщи следния: „…промяна в закона за висшето образование, с която да се позволи 10% от отпуснатите бройки да бъдат за платено обучение”. Сега студентите, които са приети като част от държавната поръчка, плащат 30% от цялата издръжка. Платеното обучение щяло да струва около 866 лв. В момента се подготвя проект за нов Закон за висшето образование (ЗВО), който да узакони промените, които да влязат в сила от есента и да важат за студентите, които тогава ще са първи курс. Но има също и още едно предложение за промяна в ЗВО, което заслужава внимание – частните висши училища да могат да кандидатстват в конкуренция с държавните висши училища и ако спечелят и докажат, че обучават по-добре по дадена специалност, да могат да получат държавна поръчка.

Бедата не е във въвеждането на по-високи такси за 10% от студентите. Те няма да повлияят сериозно на желаещите да учат, защото ще се отнасят за 10-те процента кандидат-студенти с най-нисък успех. Акцентът трябва да се постави върху формата на финансиране на държавните висши училища, разчитащи почти изцяло на държавната субсидия, което прави таксите им много по-ниски от тези на частните университети, а това автоматично им дава предимство. Така желаещите да учат понякога предпочитат по-евтиното пред възможността за по-качествено образование. След като България от 20 години се бори да създаде действаща пазарна икономика, крайно време е и държавните университетите да излязат на пазара за образование. Така ще стане ясно кой какво и на каква цена предлага. Ако субсидиите не следват университетите, а студентите, много хора ще могат да изберат най-доброто за себе си, а не по-евтиното. За университетите конкуренцията също ще е нещо позитивно, защото така всеки участник на пазара ще се опитва да предлага по-качествено образование. По този начин ВУЗ-овете ще бъдат изправени пред избора: или подобряват качеството на предлаганата услуга, или губят позиции на пазара. 

Въвеждане на по-високи такси за студентите, намаляването и пренасочването на държавните субсидии и на пръв поглед изглежда стряскащо. Но това може да се окаже първата стъпка към така нужната реформа във висшето образование. Университетите ще станат по-малко зависими от държавата и ще имат по-голяма свобода при определянето на размера на таксите и приема на студенти. При създалата се конкуренция между тях те ще се стремят да подобрят качеството и да оптимизират цената на образованието. За студентите резултатите също ще са положителни: по-голям избор и ако се приеме предложението за конкуренция между държавни и частни висши училища за държавни субсидии – възможност да учат на места, където до момента е било прекалено скъпо за джобовете на родителите им.

* Стажант в ИПИ