Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

10 факта за ненужната банка

Автор: Зорница Манолова / 24.07.2009
Оцени тази статия:
 

Все повече се говори за ролята на Българската банка за развитие (ББР) в икономиката на страната. На нея се възлагат и големи надежди във връзка с „подпомагането" на затруднения бизнес по време на кризата. ИПИ има няколко публикации за ефекта от съществуването на предишната „Насърчителна банка" АД и сегашната ББР, но общественият дебат предизвика нуждата от систематизиране и посочване на фактите за същността на съществуването на банка като ББР и нейната основна задача да „да подпомага развитието на българската икономика като насърчава износа и подкрепя реализацията на икономическата политика на държавата по отношение на микро-, малките и средни предприятия".

1) Банките като финансови посредници се специализират в оценяването на печеливши идеи и измерване на риска. Държавните служители нямат това специфично знание.

2) Икономическото оправдание на всяка спонсорирана или гарантирана от държавата програма, трябва да е основано на наличието на някакъв твърдо установен „дефект" в частния сектор по отношение на способността му да разпределя ресурсите ефективно. При липса на такъв проблем, работата на дружество като ББР е само прахосване на средства, политически мотивирана субсидия за сектора на малките и средните предприятия.

3) Липсва информация за модела, по който банката определя на кого да даде кредит и защо трябва да финансира компании, които не могат да намерят финансиране сами. Важно допълнение тук е, че всъщност когато гаранцията е държавна, няма рисково финансиране, защото предприемачът не поема риск.

4) Банката няма ясно поставени годишни индикатори за успех и отражението върху икономически растеж, което прави невъзможно проследяването на резултатите от дейността й и нейния прогрес. ББР не събира информация за състоянието на фирмата след получаване на кредита. Единствената информация е относно добре раздадените средства. От друга страна държавата няма склонността да признава провал.

5) Чрез политиката на ББР се създават погрешни стимули за предприемачите, които вече могат да разчитат на държавата, а не на собствените си усилия. Всички останали предприемачи на пазара плащат пазарната цена на кредита.

6) Специалното третиране създава групи със специални интереси, чиято цел е да лобират за повече подкрепа. Пример за това е скорошното настояване на туристическия бранш да бъде признат за експортен отрасъл, за да може да се възползва от програмата на ББР.

7) В сравнение с кредитите, отпуснати от целия банков сектор, ББР има съвсем нищожен дял, но незаслуженото подпомагане на малкото, ощетява многото на конкуриращия се пазар.

8) Множество са примерите за неефективността при разходването на държавни средства. Голяма роля тук играят и корупционните практики.

9) Предприемчивостта е роля на предприемачите и не само, че не би следвало държавата да се намесва с парите на данъкоплатците, но и е по начало безсмислено: държавата не е предприемач и не може да бъде.

10) Никъде не е доказано, че има връзка между размера на държавното инвестиране - чрез специализирани държавни банки или чрез други схеми - и икономическия растеж. Текущата борба с кризата за пореден път демонстрира точно обратното.

Бъдещият министър на финансите знае това последното не по-зле от мен.