Здравната каса все повече прилича на второ министерство на здравеопазването

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

Разликата между осигурителния фонд и обикновеното преразпределение на доход е основно в това, че фондът прави връзка между ползи и разходи на всеки от участниците, а преразпределението се прави по задание по усмотрение.

През последните няколко седмици се натрупаха събития около функционирането на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), които събуждат притеснение:

1/ Има множество идеи за „активно управление“, т.е. участие на финансовите и капиталовите пазари с резерва на НЗОК.

2/ Възникват най-различни идеи за засилване на административния контрол при оказване на здравни услуги – лепене на холограмни стикери на лекарствата (виж повече тук ), наемане на нови фармацефти за работа с касата, система от декларации при лечение в болници, въвеждане на „смарт-карти“ за всеки осигурен и т.н.

3/ Обсъждат се различни размери на възможно финансиране на болници от резерва според усмотрението на министъра на финансите.

Всичко това означава, че НЗОК все повече започва да прилича на министерство, а не на осигурителен фонд. Т.нар. „осигурени“ нямат представителство при управлението на касата. В такава среда решенията се взимат от правителството въз основа на анализ на политическите ползи и разходи при алтернативите. С други думи, няма „договор“ между фонда и участниците, при който последните знаят, че срещу определена вноска ще получат определен кръг здравни услуги, а по-скоро текущо разпределение на парите според това кой плаче най-много на рамото на финансовия министър. Така начинът на управление на средствата на НЗОК заприличва на харчовете на правителството, които се определят според абсолютното усмотрение на народните представители.

Контролът върху събирането на средствата също наподобява по-скоро данъчен контрол, отколкото контролна система на търговско дружество. Всички мерки, до които касата прибягва напоследък, се борят със симптома, а не с първопричината. Ясно е, че когато някой трябва да плати против волята си, той се съпротивлява. Ясно е, че ако имаш възможност да управляваш чужди пари, възможностите за измами се увеличават. Ясно е също така, че всеки опит да се управляват човешките решения срещу волята неизбежно предизвикват нужда от повече информация, контрол и наказания. В този смисъл, идеята за въвеждане на смарт-карти, които да съдържат „запис“ на историята на осигурения – кога и какво е платил и потребил – е нон-сенс, тъй като така или иначе на всеки три или шест месеца правителството сменя обхвата и размера на финансираните дейности. Освен това, подобна база от данни няма да промени факта, че всеки получава здравни услуги в еднакво количество и качество, независимо от приноса си към фонда.

Ефектите върху средата за водене на бизнес са относително очевидни:

1/ Плащането на здравни вноски все повече започва да се възприема като форма на данък, т.е. нещо срещу нищо, и при равни други условия намалява усещането за разполагаем доход;

2/ Навлизането в спиралата повече контрол – повече избягване, частично породено от начина на разходване на средствата, частично – от формите на контрол, предполага все по-високи осигурителни вноски при по-малко разходи реално за здравни услуги.

А междувременно, всеки опит за външен анализ на ефективността на модела на здравно осигуряване е невъзможен заради отказа на НЗОК да предоставя детайлизирана информация за финансите си.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.