Зазубрен наръчник и посланици ще ни спасяват за Шенген
Въпреки растящия брой страни от евросъюза, искащи отлагане на членството на България в Шенген, управляващите продължават да таят надежда, че чудо е възможно. В опит да разсеят техния скептицизъм се предприемат нови и нови действия. След като стана ясно, че техническата готовност няма да е достатъчна за приемането ни, действията сега са насочени към спечелването на политическа подкрепа за страната. Една от последните инициативи в тази насока е приемането на специална “Програма от парламентарни външнополитически действия за осигуряване на подкрепа на присъединяването на страната към Шенгенското пространство”. Програмата беше обект на оживен дебат на съвместното заседание в сряда между Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) и Комисията по външна политика и отбрана. Документът е изработен в отговор на решение на Народното събрание от 14 януари 2011 г., с което парламентът подкрепи “усилията на правителството, необходими за присъединяването на България към Шенгенското пространство”. Това решение бе утеха за управляващите след студения душ, с който Германия и Франция поляха мераците на България и Румъния за безпроблемно “техническо” влизане в Шенген.
В общи линии програмата съдържа набор от мерки насочени към провеждането на мащабна PR-кампания, която да представи свършеното от България по Шенген. Дискусията се завъртя около това кои са най-ефективните действия за изпълнение, предвид краткото време до март. Идеи не липсваха. Юнал Лютфи (ДПС) предложи организирането на делегация от български парламентаристи, която да посети най-опозиционно настроените страни, за да лобират на място за промяна на тяхната позиция. “Необходимо е по-широко използване на възможностите на парламентарната дипломация”, подчерта Лютфи.
Димитър Чукарски (независим) предложи създаването на специален “наръчник”, който да съдържа всички необходими факти и информация за Шенген. Идеята на Чукарски е наръчникът да се назубри от депутатите, които да “рецитират” неговите текстове всеки път когато се изказват по темата Шенген и най-вече при общуване с колегите им от останалите държави в ЕС. В крайна сметка идеята му беше приета, като наръчникът се преименува на “работен документ”. В същата насока е и друга негова идея за създаване на мултимедиен информационен продукт представящ свършеното по Шенген, който да се разпространи максимално бързо до всички, от които зависи влизането ни там. Трън в очите на депутата се оказа включването на Институт “Отворено общество” в текста на програмата. “С какво толкова Отворено общество е по-различна от останалите организации” попита Чукарски. Явно той не знаеше, че между Института и МВР има подписан договор, който определя именно Отворено общество за наблюдаващ подготовката на България и изпълняването на критериите за членство в Шенген. Предложението му Отворено общество да отпадне от текста беше прието.
Меглена Плугчиева (Коалиция за България) заяви, че документът е добра, но закъсняла инициатива. Според нея причина за негативното отношение към България са и самите действия на управляващите, които са загубили много време и енергия в разследване и оплюване на предишните правителства. В подкрепа на направеното предложение от Лютфи, тя предложи да има и обратни покани в България на чужди парламентаристи и журналисти, за да видят какво е свършено. Българските посланици също трябва да имат по-активна роля в лобирането.
Асен Агов (Синята коалиция) пък настоя за незабавната оставка на вътрешния министър Цветанов, което ще бъде адекватна мярка по отношение на Шенген, с оглед на продължаващите критики за несправяне с корупцията и организираната престъпност.
Знаейки колко активна е България при вземането на решения на Европейско ниво (за незапознатите – активността е близка до нулата, ние участваме почти проформа и сме съгласни с всичко) и имайки предвид силно пострадалия ни имидж заради корупцията и престъпността, то е малко вероятно подобни PR действия да помогнат на който и да е освен на депутатите от комисията, които тази седмица отчетоха поредното заседание, за което ще получат възнаграждение.
Този коментар е осъществен благодарение на щедрата подкрепа на Foundation Open Society Institute (OSI–ZUG). Съдържанието е отговорност на авторите и не ангажира позицията на OSI–ZUG.
Настоящият коментар е част от проект “Better Governance in Bulgaria”.