Заявните и скрити дефицити и насърчаването на инвестициите

До г-жа Лидия Шулева
Министър на икономиката

Насърчаването на инвестициите в България е основна формална цел наминистерството на икономиката, откакто е оглавено от Вас. Затова предлагамекратко описание на възможно най-успешната държавна политика в преследванетона тази цел. Принципните положения в нея са теоретично подкрепении проверени в хода на стопанската история. Цифрите, с които подкрепямеконкретни твърдения за стопанското развитите на България, са продуктна официалната статистика.

1) Не потреблението, а спестеният доход е причината за икономическоторазвитие – това е основата, на която може да се инвестира в ново знание,технологии и средства за производство, които увеличават производителността.

2) През последните шест години спестяванията на българите са основенизточник на капитал и стопански ръст в България (виж таблицата). Делътна спестяванията на българите в инвестициите в България в бил между2/3 и 3/4. Следователно, ако изобщо е възможно делението на “български”и “чужди” инвестиции, изглежда “българските” са значително повече.

Източник: ИПИ на база на данните от НСИ.

3) Активната политика по “насърчаване” на инвестициите не би моглада компенсира ефектите на други политики, които влияят отрицателновърху спестяванията. Затова най-успешната политика за насърчаванена инвестициите е тази, която редуцира държавното харчене на спестенот гражданите доход. (Например раздаването на субсидии е доход награжданите, който те никога няма да могат да спестят, защото правителствотоще го изхарчи).

4) В тази посока вече беше постигнато много: беше ограничен бюджетниятдефицит, който по традиция “изяжда” спестяванията. Но това постижениесе отнася единствено до открития дефицит на държавния бюджет.

5) В същото време държавата продължава да има скрит дефицит, койтосъщо се финансира от данъкоплатците и техните спестявания. Става думаосновно за две три неща. Първо, финансирането с пари от фискалниярезерв на нови държавни начинания. Второ, използването на приходитепо линия на приватизацията за покриване на текущи държавни разходи.Трето и най-важно, държавната разходно-покривна пенсионна системафинансира своя дълг към сегашните пенсионери с “емисия” на нов дълг(под формата на обещание) към сегашните данъкоплатци.

Така поставена целта на икономическата политика – а именно насърчаванена инвестициите – е рационална и постижима. Правителството има каквода направи, за да насърчи инвестициите (или по-точно, да не пречиза тяхното случване). Успехът на тази политика е обвързан с принципитеи реалността, описани тук.