За стабилността в приватизационните отношения
Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)
В началото на изминалата седмица, на 17 декември, Надзорният съвет на Агенцията за приватизация прие решение, според което се разширява кръга от сделки, по които остатъчните плащания могат да се извършат с непарични платежни инструменти. Вместо такова право да имат само купувачите в сделки, сключени до 1 февруари 2000 г., с това решение в привилегията бяха включени и купувачите в сделки, сключени между 1 февруари и 5 декември 2000 г. На следващия ден, на 18 декември, решението беше отменено от органа, който го беше издал.
Непаричните средства, които по закон се допускат за платежни инструменти в приватизацията, са изчерпателно изброени в нормативната уредба на приватизацията и включват облигации по външния и вътрешния официален дълг на България, както и компенсаторни записи. Допускането на различни непарични плащания в договорите по традиция е сравнително мъгляво дефинирано в програмите за приватизация. В момента няма изрично ограничение за плащанията с дългови инструменти. Всички те имат сравнително развит вторичен пазар, т.е. който прояви интерес може да ги закупи, а после да ги продаде или да плати с тях в приватизационна сделка. Доколкото ни е известно (от опит в изследвания на след-приватизационния контрол ) в приватизационните договори, които включват отложено плащане, се дефинират изрично сумите, падежите, валутата и видовете платежни инструменти.
Решението на Надзорния съвет на АП от 17 декември е изразена готовност за промяна в условията на договорите при поискване от страна на купувачите. Това е промяна на правилата на играта ex post, основните ефекти от която са: (1) възможност за облагодетелстване на определена група играчи, (2) повече несправедливост в третирането на частните субекти от държавата. Отмяната на решението пък е опит да се поправят горните две, като ефектът от този опит е повече несигурност в регулативната среда. Приемането и последвалата отмяна на това решение е визуализация на среда, която се регулира от норми от типа easy-come-easy-go. Опитът да за последваща промяна на правилата е в синхрон с опитите да се внесе справедливост чрез след-приватизационния контрол върху новите собственици на бивши държавни фирми. Както вече писахме (връзка към бр.43 ), опитите да се внесе справедливост чрез промяна на условията на договорите след тяхното сключване ще означава справедливост само за някои (перифразирайки Оруел).
Фискалните ефекти от отмененото решение на НС на АП вероятно биха били пределни. Все пак принципната разлика между плащанията в брой и плащането чрез дългови книжа е, че в първия случай парите се изразходват за погасяване конкретно на външния публичен дълг, а във втория се получава погасяване на някакъв дълг на държавата (включително дълг към собствениците на одържавени имоти).
Всяко решение, което касае възможностите за плащане към държавата с ценни книги, има ефект върху вторичния пазар на тези инструменти, т.е. върху техните цени. Следователно, за да бъде избегнат възможния конфликт на интереси и потенциално използване на вътрешна информация, е редно да няма такива промени. На по-абстрактно ниво е редно да се смени визията за приватизацията, като смяна на собственост, която ощетява едни и облагодетелства други. Подобна концепция винаги ще изисква несправедливи правила и тяхната смяна заедно със смяната на администрацията, за което е пример и коментираното тук решение. За да улесним сегашната администрация в дефинирането на същността и целта на приватизацията, припомняме, че тя е единствено изземване на стопанска власт от ръцете на държавата. Решение, което вероятно ще подобри шансовете на всички в обществото.