За прозрачността и конкуренцията в държавното управление

В края на 2004 година правителството одобри концесионирането на автомагистрала“Тракия” на консорциум, в който участват две португалски фирми. Изборътна този консорциум, включващ точно тези фирми, които да владеят магистралатаза следващите 35 години, не беше обоснован по никакъв икономически начин.Не беше проведен търг, не беше проведен конкурс, не бяха поканени дори другикандидати. Всъщност никой дори не знаеше, че правителството има намерениеда отдаде магистралата на концесия. Не беше разкрита информация защо точнос този консорциум са се водили преговори, по какви критерии е избран, проученили са евентуални възможности за привличане на конкурентни фирми, за да имасъстезателна процедура.

Като цяло се получава двойно проблемна ситуация. Първо, няма никаква информацияза сделката, българските граждани не знаят какво се случва с пътища, покоито ще се движат; още повече, че магистралите са монополна дейност, т.е.гражданите нямат избор и не могат да използват други магистрали. Второ,няма конкурентна процедура за избор на концесионер, с други думи не можемда разчитаме на това, че състезанието между различните участници ще доведедо избирането на най-добрия от тях за концесионер и до постигането на най-добриусловия.

Затова не беше учудващо, че се появиха слухове по въпроса защо е избранточно този консорциум за концесионер на магистралите. Освен обичайните твърдения,че изборът е резултат на корупционна схема с участието на един или повечеминистри, се добавиха и сложни схеми, описващи участието на премиера в сделкатачрез двама от неговите синове.

Това развитие би трябвало да покаже най-после на правителството и депутатите,че когато няма прозрачност, когато няма ясна конкурентна процедура при сключванетона толкова големи сделки, винаги се появяват съмнения за корупция. В тозисмисъл в интерес на управляващите е винаги да използват прозрачни процедуриза концесия и приватизация, за да не бъдат смятани за корумпирани.

Нека да си представим какво би станало ако изборът на концесионер за магистралитебеше извършен чрез състезателна процедура с ясни критерии за избор. Тогаващеше да има конкуренция между няколко кандидата за изграждане на магистралата,техните предложения щяха да бъдат оценени според предварителни известнитекритерии /при търга това е цената/ и щеше да се избере този, който предлаганай-добри условия. Всички наблюдатели щяха да са наясно защо е избран той,а не някой от останалите и не би имало възможности за корупция.

Вече много години приватизацията се ползва с лошо име и най-важната причиназа това е наличието на съмнения у много хора, че тя става по корупционенначин, чрез използване на непрозрачни процедури и дискреционни критерииза избор на купувач. Няма как гражданите да бъдат убедени, че всичко е станалочестно и почтено ако нямат информация защо един или друг кандидат е избрани ако не е имало конкурентна процедура на избор. Една от най-прозрачнитепроцедури в случая би била открит търг с максимален брой участници, но тяе и най-малко използвана.

Без да преувеличаваме, можем да твърдим, че и предишното и сегашното правителствобиха се справили много по-добре на изборите след мандатите им, ако имашеповече прозрачност и конкурентност на процедурите и съответно по-малко корупцияили съмнения за такава. От друга страна, икономическата ефективност от сделкитеби била по-висока, както и приходите в бюджета и като цяло благосъстояниетона хората би било по-голямо.