Възможни нови пречки при строителството

 

Наскоро се появи идея, която е на път да се превърне в поредната пречка за развитие на строителната индустрия. Предложението е отраслова организация в този сектор (в случая това ще бъде или Българска строителна камара или Националната строителна федерация) да има право да препоръчва или санкционира фирмите от сектора, които не искат да признаят новите изисквания. Това е предвидено да бъде записано в проекта за закон за строителството. Пак в него има идея всички строителни фирми, в това число и чуждестранните , да имат задължение да се регистрират в браншовата организация. С това, по думите на министър Гагаузов , ще се сложи ред в сегашния хаос в строителния сектор.

В момента регистрацията и участието на строителните фирми в представителните организации е напълно доброволна. Разбира се, Българската строителна камара, която по предложение на МРРБ атестира фирми за строителство в страната и чужбина , прави това от години. Не е разбираемо защо е необходимо да се въвежда елемент на задължителност. Това по принцип ще доведе до следните ефекти:

1/ Ограничава се достъпът на фирми в строителството – налагането на задължение за регистрация изисква време и пари и не може да бъде оправдано. Аргументът, посочен от министъра на регионалното развитие, че „Не може някои от фирмите да не разполагат с нито един инженер или със стара бригадна количка“ , не звучи убедително. Предприемачите, които много успешно успяват да наемат строителни специалисти, да осигурят ефективен контрол върху работата и качеството им, са много по-конкурентни на пазара. Няма никаква логика те да трябва да се лицензират. Всъщност ще има ограничаване на конкуренцията в бранша. А това е добре за настоящите големи и средни фирми, които страдат в опредени случаи от малки, новосъздадени фирми. Често тези малки фирми се създават от напуснали хора от големите компании, които имат предприемачески дух и могат да конкурират стари строителни фирми със знание и експертиза. А машини винаги могат да се наемат.

2/ Наличието на регистрационен документ ще повиши атрактивността на удостоверението. С други думи, браншовата организация (най-вероятно Българска строителна камара, която в приоритетите си за тази година е записала „Увеличаване на координиращите функции, като от държавата се делегират задачи на гражданските структури, съгласно директивите на ЕС” (1)) ще има реална сила и контрол над бранша. А това означава корупция. И в момента различни строителни фирми споменават за случаи, когато са били молени за определени услуги за да получат гаранция за участие в търг в чужбина или за пред банка. Единственото правилно решение е да се остави на репутацията да си свърши работата. И в момента БСтр.Камара поддържа регистър, така че това е напълно достатъчно. Именно доброволността на вписване в подобен регистър е гаранция за безпристрастност. Регистърът е публичен, но не е лесно достъпен.

Остава само строителната камара да има професионално безпристрастно отношение към всички коректни фирми – малки и големи, с което ще е най-големият гарант за качеството на фирмите в бранша.

3/ Ограничаването на достъпа на нови фирми в бранша ще повиши цената на предлаганите от тях услуги. Липсата на конкуренция винаги се проявява по този начин. Най-пресният пример е регулирането на услугите на архитектите и проектантите.

4/ Намаляването на броя на фирмите означава повече безработни . Знаем, че в строителството голяма част от работниците са без квалификация. Ако се намали броят на фирмите това означава евентуално нарастване на хората със социални помощи. А това не се нрави никому. Може би освен на част от получателите на подобни помощи.

5/ Възможно намаляване на качеството – липсата на нови играчи в строителството ще намали стимулите за въвеждане на нови технологии и използване на качествени материали, особено на по-малките фирми в градове с по-ниска строителна активност.

Трябва също да отбележим, че предложението на министър Гагаузов не е съобразено с изискванията на закона за ограничаване на административните режими и административния контрол върху стопанската дейност.

Любопитното е, че в този случай присъединяването на България към ЕС може да помогне. След 2007 г. необходимостта от регистрация (ако все пак се въведе такава сега) би трябвало да отпадне – строителството е един от отраслите в страната, за който няма предвиден преходен период за адаптиране за европейските изисквания.

 

––––––––-

(1) Няма такива европейски директиви доколкото ни е известно.

 

 

 


Свързани публикации.