Терор и финансова информация(Нови проекто-правила за неприкосновеност на личните финансови данни и за обмяна на информация; България е спомената като възможно изключение от тези правила.)

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

На 4-ти април Министерството на вътрешните работи обяви, че ще подготви закон за борбата срещу тероризма, според който ще се пипат банкови сметки и запорирано имущество на лица, заподозрени в терористична дейност. Преди това, на 2 април, из цял свят бе разпространен доклад, който предлага международно споразумение за защита на частната финансовата неприкосновеност при засилване на финансовата атака срещи тероризма. България е спомената като възможно изключение от страните, включени в споразумението. Други такива страни са Нигерия и Колумбия и онези от „оста на злото“. Трудностите и несъобразностите при обсъжданията на законите за защита на личните данни и за защитената информация не предвещават добро качество на новия проект. В същото време по нищо не личи, че МВР и изобщо правителството са забелязали появата на страната в горната неприлична компания по толкова неприятен повод.

Малко предистория

След 11 септември 2001 г. бе формирана международна работна група за обмен на финансова информация между страните, участващи в анти-терористичната коалиция. ( Task Force on Information Exchange and Financial Privacy). Целта е очевидна: да се гарантира неприкосновеността на личните финансови данни на благонадеждните и се разкриват тези на неблагонадеждните

Съветници на групата са Джак Камп – бивш кандидат за вицепрезидент на републиканците и Едуин Мийс, бивш министър на правосъдието на САЩ. Членове на самата група са най-авторитетните данъчни и финансово-правни експерти на Института Кейто, Фондация Херитидж и Института за изследване икономиката на данъците. Председател на групата е сенатор (бивш) Мак Матингли. А тя самата е създадена по инициатива и с домакинството на Института Просперити, чийто председател на управителния съвет е Ричард Ран, президент – Дан Мастромарко, а изпълнителен директор – Дейвид Бъртон.

Смисъл на препоръчваните правила

Докладът на групата (виж) предлага подписването на международна конвенция в защита на неприкосновеността на личната информация.

В тази връзка в доклада се правят следните основни предложения:

1/ По-добро прецизиране на нормативните разпоредби, които преследват „прането“ на пари. Според доклада настоящата практика за събиране на огромни количества информация в това число за лица, за които не съществуват съществени основания за подозрение, е ниско ефективна и нарушава индивидуалната свобода.

2/ Предложената в САЩ уредба за задължително деклариране на доходността (лихвата) по инвестициите (заемите) се предлага да бъде отхвърлена.

3/ Идеята за създаването на международна данъчна организация под егидата на ООН също се отхвърля. Изграждането на орган, който да контролира данъчните системи, ще ограничи фискалната конкуренция и ще накърни националния суверенитет.

4/ По подобни причини групата настоява да не бъде одобрена инициативата за вътрешна конкуренция в рамките на страните от ОИСР на фискалните системи. Счита се, че тази инициатива ще позволи на определени страни да наложат рестриктивните си данъчни системи на по-малки икономики в организацията.

5/ Изискванията за разкриване на информация при инвестиране в САЩ са твърде бюрократични и трябва да се либерализират.

6/ Работната група препоръчва на САЩ и другите страни да не възприемат директивата на ЕС за облагане на спестяванията. Авторите посочват, че тъй като САЩ е предимно вносител на капитали, то не е в интерес на страната да създава предпоставки за облагане от трети държави на доходи с източник САЩ.

7/ За да работи по-голямата либерализация в условията на тероризъм, редица страни не трябва да участват в конвенцията. Това са страни, за които се смята, че спонсорират тероризма и страни, които не са в състояние да гарантират сигурността на обменяната информация. Като примери за първата група страни са изброени: Иран, Ирак, Либия, Сомалия, Сирия и Судан. По азбучен ред във втората група са посочени България, Колумбия и Нигерия (стр. 38 от доклада) – като пример за страни със значителна корупция. Поради което не са препоръчва да участват в общия обмен на финансова информация.

Обяснение

Включването на името на България сред страните с висока корупция е показателно за разбирането и оценката на международната общественост за нашата страна. Твърде възможно е проблемът с корупцията да се окаже съществена пречка пред намерението за членство на България както в ЕС, така и в НАТО. Смятаме, че има две причини България да се появи в толкова неблагоприятна светлина. Първо, въпреки че – както вече писахме по други поводи – след 1998-1999 г. корупцията намалява по всички обективни показатели, предизборната кампания, фактически започнала през пролетта на 2000 г. и завършила през декември 2001 г., протече изцяло и единствено в реториката на „борбата с корупцията“. Новото правителство засега се занимава предимно със същата реторика, като отлага запушването на системни извори на корупция. Второ, от средата на 1998 г. досега българското общество е похарчило около 22-23 милиона лева за „борба с корупцията“, но най-вече за мерене на усещането за нея и за все по-силното й заклеймяване при поддържана приватизация на институциите на представителната демокрация. В резултат всички са убедени, че всички са корумпирани и се съревновават на това поприще. Най-лошото обаче е, че компанията, в която е представена България според възприятия на общественото мнение, може след време да се окаже действителната компания.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.