Съживява се търговията с трети страни
Търгуваме все по-активно със страни извън ЕС. Това става ясно от публикуваните в началото на седмицата предварителни данни на НСИ за търговията на България с трети страни. За първото тримесечие на 2011 г. износът (FOB) към тези страни нараства с 55.9% на годишна база и в номинално изражение достига 3,65 млрд. лв.
Както показва графиката, износът към трети страни излиза на плюс от началото на 2010 г., но ръстът е заради ниската база от 2009 г. По-сериозно съживяване се наблюдава от средата на 2010 г., когато месечните обеми трайно надвишават 1 млрд. лв. Само за месец март 2011 г. българските компании са реализирали на външните пазари стоки за почти 1,3 млрд. лв., което е рекорден обем откакто се води тази статистика. Все пак трябва да се има предвид, че данните са предварителни и те могат да претърпят корекции.
През първото тримесечие на 2011 г. силно е нараснал експортът за ЮАР (+3267.6%), Индия (+446%), Хърватия (+155.7%) и Украйна (+120.7%). Въпреки сериозните ръстове обаче, общият обем на износа към тези страни остава незадоволителен – едва 322,3 млн. лв. за тримесечието. Почти тройно повече е износът за Турция (961,8 млн. лв.), която традиционно абсорбира най-много от българските стоки. Добри обеми продължават да се реализират и в други съседни на България страни като Сърбия (230 млн. лв.) и Македония (209 млн. лв.). С около 50% за тримесечието е нараснал и експортът за Русия (231,6 млн. лв.), Китай (164,8 млн. лв.) и САЩ (107,8 млн. лв.).
Стоковите групи, които традиционно формират гръбнака на българския износ – горива, масла, машинно оборудване, артикули, необработени материали и химически продукти, отчитат най-бързо възстановяване в обемите през тримесечието. Над 1 млрд. лв. е достигнал износът на „Минерални горива, масла и подобни продукти” (ръст от 136.8%), стоковата група „Артикули, класифицирани главно според вида на материала” реализира износ за 934,2 млн. лв. (60.3% ръст), „Машини, оборудване и превозни средства” формира износ за 421,6 млн. лв. (53.8% ръст).
Развитията при вноса (CIF) от трети страни също търпят промяна през първото тримесечие на 2011 г. В номинално изражение обемът на вноса достига 4,12 млрд. лв., което е нарастване с 40.1% на годишна база. Почти половината от общия внос е формиран от вноса на суров петрол – 2069,9 млн. лв. (ръст от 70.1%). Принос за по-големите плащания със сигурност има нарастването на цените на петрола през последните месеци, но вероятно количествата също са нараснали със съживяването на икономиката. Прави впечатление, че ръстовете на вноса при стоковите групи, които са важни и за износа (имат голям дял в него) са двойно по-ниски от отчетените износни ръстове на същите групи. Това е добра тенденция, която спомага за намаляване на отрицателното търговско салдо и запазване на текущата сметка на устойчиви нива.
Интересно е да се види и какво е търговското салдо на България с тези „трети страни”. На следващата графика е показано именно това – избрани са десетте страни, с които България поддържа най-активни търговски взаимоотношения. От графиката се вижда ясно, че влошаване в търговското салдо има най-вече при търговията с Русия и Украйна, което е заради суровините (главно нефт и газ), които внасяме оттам. Радващ е фактът, че България запазва добрите си конкурентни позиции на пазарите на съседните страни и износът за тях (с изкл. на Сърбия) нараства.
Очевидно съживяването в търговията с трети страни набира сила. Подобна диверсификация на търговските взаимоотношения е полезна и желана за устойчивостта на икономиката. Продължава обаче да е обезпокоителен фактът, че България изнася предимно трудоемки продукти или такива с ниска добавена стойност. Въпреки финансовата и икономическа криза успяваме да запазим сравнителните си предимства по отношение на някои стоки, главно заради ниската цена на труда. Съсредоточаването на тези предимства в няколко отрасъла обаче е риск за българския износ при условие, че външните условия станат неблагоприятни. Затова е важно да продължат усилията на българските фирми за откриване на нови пазарни ниши и повишаване на ефективността и качеството на произвежданите български стоки. А държавата просто трябва да стои настрани и да не пречи. Само толкова.