Стимулиране на икономическия растеж: Как да съживим сектора на услугите в Европейския съюз*

В контекста на икономическата стагнация или рецесия, засегнала държавите членки на Европейския съюз, могат да бъдат чути широк набор от различни по същност и произход предложения за конкретни мерки за насърчаване на икономическия растеж на Стария континент. Докато преобладаващата част от тях поставят основния си акцент върху финансовата политика, структурните реформи и пакетите за стимулиране на икономиката с бюджетни разходи, авторите на изследването Kick-starting Growth: How to Reignite the EU’s Service Sector на мозъчния тръст Open Europe  се фокусират върху потенциала, който притежава задълбочаването на либерализацията в сферата на услугите.

Авторите на изследването изказват тезата, че в сравнение с пазара на стоки, пазарът на услуги в ЕС изостава сериозно по отношение на своята степен на либерализация, което носи значителни пропуснати ползи както за отделните страни членки, така и за икономическата общност като цяло. Позовавайки се на данни на Евростат, авторите изтъкват, че макар и към настоящия момент услугите да съставляват около 70% от целия обем на производството в ЕС, вътрешната търговия на услуги в рамките на ЕС заема едва 23% от целия обем на търговия, като повече от 800 професии в сферата биват обект на различни регулации. Според изледването, чрез намаляване на регулациите и прилагане на конкретни мерки, дългосрочната полза, която ЕС потенциално би извлекъл от допълнителна либерализация на сектора на услугите, се равнява на повишение на икономическия растеж със средно между 0,65 процентни пункта и 2,31 процентни пункта на годишна база. Това многократно надвишава прогнозираната ефективност на понастоящем залегналите в дневния ред на съюза рамкови механизми и проекти, насочени към стимулирането на икономиката в дългосрочен план.

Авторите изтъкват, че независимо от своя благоприятен ефект върху либерализацията на сектора, който EU Services Directive[1] оказва след приемането си през 2004 г., съществува нужда от ревизия на дълбочината и обхвата на директивата в няколко насоки. На първо място, залегналият принцип за получаващата страна (country of destination principle) е източник на значителни транзакционни разходи, свързани с необходимостта  инвеститорите да се съобразяват  с юридическата рамка на държавата, в която инвестират или оперират. Според авторите на изследването, замяна на този принцип с принципа на страната на произход (country of origin principle[2]), (отхвърлен от оригиналната проекто-директива вследствие на политически натиск)[3], би намалило значително този разход, създавайки по този начин стимул за компаниите в сектора да инвестират извън рамките на страната, в която са учредени и оперират. Друг сериозен недостатък, посочен от авторите, е, че въпреки своя задължителен характер, директивата позволява на отделните държави членки да налагат допълнителни регулации по съображения, касаещи „обществената политика, обществената сигурност, здравеопазването или опазването на околната среда”.  Това създава неяснота и несигурност относно границата, до която отделният суверен има право да добавя регулации, което от своя страна служи като спирачка пред чуждите инвестиции. Както авторите нееднократно отбелязват, държавите членки нерядко се възползват от тази неяснота, за да налагат на пръв поглед нелегитимни според директивата ограничения. Тези включват, но не се изчерпват с, участие на конкурентни оператори в решенията на регулаторите (в Швеция, например, кандидат-адвокатите трябва да преминат през одобрението на техните бъдещи конкуренти, за да получат лиценз да практикуват), поставяне на дискриминационни бариери на основата на националност и/или пребиваване (в Кипър физическите и юридическите лица, опериращи в ектора на недвижимите имоти, задължително трябва да имат офис на територията на държавата, за да получат лиценз), както и задължителен анализ на икономическите потребности преди разрешението за инвестиция[4] (в Австрия, за да се премести даден търговски обект, трябва да бъде представен и одобрен предварителен анализ, удостоверяващ, че преметването на конкретното ново място е икономически оправдано). Според изследването съществуването на тези ограничения в разрез с директивата свидетелстват за нейната неефективност, която от своя страна оказва силно негативен ефект върху конкуренцията в сектора. А от това директно страда икономическия проперитет на ЕС.

Освен това авторите изтъкват принципа на засилено сътрудничество (enhanced cooperation principle[5]) като ключова отправна точка към по-широка икономическа консолидация. Според тях, независимо че едно такова сътрудничество несъмнено води със себе си риска от фрагментиране на единния пазар, ползите надвишават и оправдават рисковете. Като основен аргумент се изтъква, че такъв вид сътрудничество, подкрепено с въвеждането на гореспоменатия principle of origin, би създало пазарен стимул за разширяване на обхвата на либерализация, който би допълнил съществуващия политически такъв (изразяващ се в разпоредбите на гореспоменатата европейска директива). 

 


[1] Основната и най-широкообхватна директива на ЕС, касаеща пазара на услугите. Следните сектори – финанси, телекомуникации, транспорт и здравеопазване, не се включват в разпоредбите на конкретната директивата, но биват включени в други, свързани директиви на ЕС.

[2] т.е. дадена компания, оперираща на територията на държава членка, различна от тази, в която е регистрирана, е задължена да оперира според законовата рамка на държавата членка, където е регистрирана, а не според регулациите на държавата, в която оперира.

[3] Обратното на country of origin principle – компаниите, опериращи на територията на държава членка, различна от тази, в която са регистрирани, са задължени да оперират според законовата рамка на страната членка, където оперират, а не според законите на страната, в която са регистрирани.

[4]  “economic needs” tests

[5] Позволява на минимум девет държави, които желаят да създадат по-тясно сътрудничество в дадена област, да го направят, при условие че не нарушават съществуващите разпоредби на ЕС. Като пример за това авторите посочват приемането на данъка за финансовите транзакции, който, макар и неподкрепен от всички членки на ЕС и дори не от всички членки на еврозоната, ще влезе в сила през 2014г. и ще бъде валиден само за ратифициралите го държави.

 


* Публикацията е резюме на изследването „Стимулиране на икономическия растеж: Как да съживим сектора на услугите в Европейския съюз” (Kick-starting Growth: How to Reignite the EU’s Services Sector ) на Stephen Booth, Christopher Howarth, Mats Persson и Raoul Ruparel. Резюмето е изготвено от Спартак Софийков, стажант в ИПИ. Пълният текст на изследването на английски език е достъпен тук: http://www.openeurope.org.uk/Content/Documents/Pdfs/kickstartinggrowthEUservices.pdf


Свързани публикации.