Социална функция и успех

Вероятно най-голямата част от отговорите ще са положителни. Въпреки това механизмът, чрез който тази връзка се осъществява, ще бъде обяснен основно по два начина:
• Пропазарен: Успешният бизнес, дори и без да го желае, изпълнява социални функции – създава работни места, плаща данъци и осигуровки, стреми се да произвежда все по-качествени стоки и услуги на все по-ниски цени. Тук това става без принуда, по естествен начин.
• Социалистически: Основната роля на държавата е да изпълнява социални функции – колкото се може повече и където може повече. Тъй като това струва пари, а държавата не създава пари , трябва да ги вземе от някой. И тъй като не може да ги вземе от някой, който не ги е създал, трябва да е или от успешния бизнес или от успешния работник. След което държавата разпределя средствата, както намери за добре, и според този подход това е справедливото съжителство между успех и социални задачи. Колкото повече пари бъдат отскубнати, толкова повече ще има за "социална отговорност". Тук това става на принудителен принцип.
Един от вариантите за изпълнението на социални функции според социалистическия мироглед е субсидирането на държавни компании и дейности, т.е. покриването на натрупаните от тях загуби с пари от общата бюджетна каса. Типичен пример за това винаги са били Българските държавни железници.

Как се справя компанията?
• За първите девет месеца на 2005 г. загубата на "БДЖ" ЕАД е над 26 млн. лв. , което е с около 8 млн. лева повече в сравнение със същия период на 2004 г.
• Загубите на компанията за последните 2-3 години надхвърлят 100 млн. лева.
• Собственият капитал на дружеството като процент спрямо активите му е малко над 3 %, т.е. компанията реално не разполага със собствени средства и работи с чужди, на кредит. Обслужването на тези задължения в бъдеще ще представлява допълнителен товар, който или ще намалява печалбата (ако такава случайно се появи) или ще увеличава загубата – съответно парите от бюджета, които ще трябва да се отделят, за да не се стигне до фалит.
• Краткосрочните пасиви превишават с над 77 млн. краткосрочните активи – компанията е в сериозна ликвидна криза.

Какви са тенденциите в предоставяните от нея услуги?
• За последните 15 години (1990-2005) превозените пътници са намалели с над 67 %, а изминатите пътникокилометри с почти 70 %.
• За същия период превозените товари са намалели с около 68 %, а тонкилометрите с над 63 %.
• Средногодишно дейността на компанията се е свивала с около 4-5 %, което е ясен показател, че в този си вид и на тази цена предоставяните услуги са неатрактивни за потребителите. Не считаме, че са налице предпоставки тази отрицателна тенденция да се промени.

Все пак трябва да се отбележи и нещо положително. БДЖ прекратява кръстосаното субсидиране между товарните и пътническите превози. Това е стъпка напред в правилната посока към по-пазарното функциониране на компанията. Така, ако няма пътници, които да си купуват билети, а има фирми, които да си купуват превоз, може би ще получат по-качествена услуга ако дружеството рефинансира част от получената печалба за подобряване на товаропреносните си услуги. В този и в подобни случаи, колкото по-малко се действа по схемата на скачените съдове, толкова по-големи възможности за оцеляване има дейността, която е реално оценена от потребителите.
От друга страна така по-ясно ще си проличи, че превозът на пътници носи на компанията единствено загуба.
Въпреки това положително развитие, все пак основният проблем остава недокоснат, а именно компанията продължава да бъде държавна собственост. Най-вероятно и в бъдеще тя ще продължава да работи на загуба и да губи капитал. От друга страна много е вероятно политиката на управлвние на разходите да не се промени и да продължат да се отделят средства за такива дейности, които не са пряко свързани с превоза на пътници и товари като например поддръжката на:
– 3 морски почивни бази
– 5 планински почивни бази
– 2 възстановителни центъра
Тези разходи определено няма да помогнат на компанията да излезе от кризата, а по-скоро обратното, ще я задълбочат. Това не би имало значение ако тя беше частна и отговорността и загубите бяха единствено за сметка на нейните собственици.
В случая с българските железници, държавата вместо да се оттегли от транспортния сектор, който и без нея ще продължи да работи, и то със сигурност по-ефективно, се е вкопчила в илюзорната идея, че тя трябва да основният носител на социални функции, които в крайна сметка излиза, че са антисоциални.


Свързани публикации.