Слуховете, че парламентът бил затегнал мерките срещу прането на пари са силно преувеличени

На 21 юни, без много да мислят, народните представители приеха ударно поправки в закона за мерките срещу изпирането на пари. Замисълът е да отговорят на критиките в доклада на Европейската комисия, че в тази област в България нищо не се правило.

Липсата на размисъл по същество тук е характерен не за тукашните законодатели, а за тези в самия Европейски съюз, а също така и за политиката на САЩ.

“Мерките” са следните:

• Агенцията за финансово разузнаване ще има правото да проверява кой стои зад дадена банкова сметка, още когато тя се разкрива,

• лицата, предоставящи правни услуги, ще трябва да изискват информация за “действителните” собственици на фирми и на финансови средства,

• това ще рече, че и на банките разходите за събиране на информация и обслужване на клиентите се увеличават.

Безсмислието на промените , а и на цялата международна уредба и подход към т. нар. пране на пари се състои в следното:

• фактически се криминализират дейности по инвестирането на средства, въпреки че криминализирането на дейността на събирането на тези средства също е криминализирано, т.е. става дума за това, че самите криминални дейности, създаващи финансовия ресурс се изплъзват от проследяване, контрол и преследване;

• мерките се прилагат към всички, които имат пари, спестяват ги или ги прехвърлят; това само оскъпява сделките ненужни разходи по отчитането и пречи на цялостния процес на инвестиране, а не на криминализираните стопански дейности;

• самата борба е безпредметна, защото никъде не е успешна, защото мерките са известни и лесно могат да бъдат заобиколени, защото самото криминализиране да дейности е поставено на много широка нога, защото в този процес участват и служителите, които трябва да се борят с криминалните дейност;

• увеличаването на разходите по сделки в един географски сегмент на международната икономика води и ще доведе до конкурентното им намаляване в друг териториален сегмент; затова всяко “затягане” е обречено на неефективност;

• допълнителните “основания” за “затягане”, свързани с борбата с международния тероризъм са просто глупав аргумент: организацията на нападенията срещу Ню Йорк и Вашингтон, координацията на атаките в Мадрид и Лондон е безкрайно евтина и относително следна, след като са измислени пъклените планове и за се намерили мотивираните индивиди, за да ги извърша; всички тези атентати са изисквали средства, които са джобни пари в сравнение с онова, което хора и фирми правят като банкови преводи; всички успехи в борбата с тероризма са плод не на “мерките”, а класиката в жанра – на умението на котките на полицията и разследването на ловят мишките, планирали пъклени замисли;

В крайна сметка българските народни представители хвърлят прах в очите на ЕС, така както политиците от ЕС и САЩ заблуждават общественото мнение, че правят нещо по въпроса. В същото време всички знаят, че от инвестициите има по-често полза отколкото време и че парите в крайна сметка не миришат.