Секюритизацията на активи и дружествата със специална инвестиционна цел: практики и възможности*

Word Format (Word Format)

Както стана дума, в сряда комисията по икономическа политика на парламента започна да разглежда на второ четене проектозакона за дружествата със специална инвестиционна цел (ДСИЦ). С този регламент се уреждат някои от правилата на секюритизирането на активи в България. Тъй като концепциите секюритизиране и данъчна прозрачност са относително непознати на публиката в България, с този материал ние правим опит за по-пространно разглеждане на някои основни моменти въз основа на практиката в четири европейски страни: Великобритания, Белгия, Ирландия и Франция. Освен това предлагаме примерен вариант на създаване и функциониране на едно такава дружество, според внесения в парламента законопроект, с което представяме в схематичен вид основните изисквания на проектозакона.

I.Практиката в Европа

Дружествата със специална инвестиционна цел най-общо представляват структури, чрез които се секюритизират активи. Секюритизацията е създаване на лесно прехвърляеми права върху даден актив. Според общоприетото определение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие тя е „издаване на търгуема ценна книга, подкрепена и гарантирана не от частна корпорация или публичен (държавен) орган, а от очаквани касови потоци от особени активи“. Особеното при ДСИЦ е, че инвеститорите притежават активите непряко, т.е. не физически, а чрез акции в дружество, което притежава активите. Ценните книги, които ДСИЦ издава, са напълно обезпечени от неговите активи и затова се наричат ценни книги, обезпечени с активи.

Няма специфични изисквания на ЕС за третиране и регулиране на тези дружества. Досегашната практика показва, че относително по-бедните страни от „южния пояс“ на ЕС, присъединили се към Съюза относително късно (Испания и Португалия), са използвали този тип дружества за мобилизиране на инвестиции и осигуряване на благосъстояние. (Подобен е подходът на по-малки страни членки, например Люксембург.) По-долу представяме обобщена таблица с правните рамки на дейността на ДСИЦ в: Белгия, Ирландия, Великобритания и Франция. С това предоставяме възможност за сравнение на законодателството за ДСИЦ в ЕС от една страна и предложеното законодателно решение в България – от друга.

Данъчно третиране

Когато ДСИЦ е отделно (юридическо) лице, в общия случай то е обект на корпоративно данъчно облагане. Обаче съществуват изключения, които допускат изключването на ДСИЦ от данък печалба. Такава е практиката във Франция и Ирландия. Противоположно на това, инвестиционните компании в Белгия, както и тръстовете и инвестиционните компании от отворен тип във Великобритания се третират според общите правила на данък печалба и следователно не са данъчно прозрачни.

Възможно е съществуването на ДСИЦ, които не са юридически лица и логично не се облагат с данък върху корпоративните печалби. Такива са например т.нар. fonds de placement и the beleggings fond в Белгия. В този случай доходът от дейността се облага след разпределението като доход на отделните акционери.

Съществуват два принципни подхода при облагането на доходите на ДСИЦ. Според първия при разпределянето на дохода към акционерите не се удържа данък (такава е практиката в Белгия и частично във Франция); впоследствие разпределения дивидент се включва в облагаемата печалба (доход) на акционерите. Според втория ДСИЦ удържат данък върху дивидента (разпределената печалбата). Що се отнася до акционерите – физически лица, удържаният данък при източника или се счита за окончателен (прилага се в Ирландия), или се третира като авансово внесен данък, който се приспада от данъка върху личния доход в края на годината (прилага се в Великобритания).

Законови ограничения на дейността

В Ирландия и Великобритания няма формални правни ограничения за вида на инвестициите и дейността на ДСИЦ. Във Франция и Белгия свободата на дейността на ДСИЦ е ограничена: например fonds commun de creances могат да извършват лихвени и валутни превръщания (суапове) само с цел хеджиране (разпределение, намаляване и подсигуряване) на риска.

Франция и Белгия са създали относително строги правила за дейността на ДСИЦ – те са обект на постоянен надзор от Комисията по ценни книжа на Франция и съответно Банковата и финансовата комисия на Белгия.

В същото време, в Ирландия и Великобритания няма предвиден специализиран надзор от държавен орган върху дейността на ДСИЦ. Прегледът на законодателството в тези четири страни не показва съществуването на специален лицензионен режим за създаване на ДСИЦ.

7/ Сравняване на правния статут на ДСИЦ в някои страни:

II. Как функционират дружествата със специална инвестиционна цел?

Съгласно чл.3, ал.1 от законопроекта, „Дружеството със специална инвестиционна цел се учредява като акционерно дружество с предмет на дейност инвестиране в недвижими имоти или вземания“. Целта е по този начин да се създадат „условия за развитието на секюритизацията на активи“. Ето основните механиката на секюритизиране чрез ДСИЦ в България според законопроекта.

Условия за създаване на ДСИЦ.

“ Дружеството трябва да е публично;

“ „За учредяване на ДСИЦ е необходимо не по-малко от 30 на сто от основния капитал да бъде записан от името и за сметка на институционални инвеститори“ (чл.5, ал.1);

“ При учредяване на ДСИЦ учредителното събрание приема решение за 30% задължително увеличение на капитала, чрез продажба на фондовата борса на същия клас акции като записаните на учредителното събрание (чл.5, ал.2,3);

“ „Капиталът на ДСИЦ не може да бъде по-малък от 500 хил. лева“ (чл.6, ал.1);

Стъпки за създаване на ДСИЦ

По-ясна представа за смисъла на действие на проектозакона би дал един опростен пример на създаване на ДСИЦ и секюритизация на актив. Група физически и юридически лица събират основен капитал от 1 млн. лева и решават да основат ДСИЦ. Ако никое от юридическите лица не попада под определението „институционален инвеститор“ (банка, застрахователно дружество, пенсионно дружество, инвестиционен фонд) привличат такъв инвеститор, примерно банка, с участие от 450 хил.лева. Общият капитал на новосформираното ДСИЦ е 1,45 млн. лева (1450 акции по 1000 лева), като институционалният инвеститор притежава повече от 30 процента от основния капитал съгласно изискването на проектозакона. След това учредителното събрание взима решение (отново съгласно проектозакона) за увеличаване на основния капитал с 30% чрез публично предлагане на акции на фондовата борса – 435 акции при цена 1000 лева за акция. Срещу всяка акция от увеличението се издава едно право, акциите на ДСИЦ са безналични (чл.6, ал.5). За целта ДСИЦ издава проспект, за който са предвидени допълнителни изисквания от изискуемата информация в Глава б, Раздел II от Закона за публично предлагане на ценни книжа, ето някои от тях: целта на използване на набраните средства, източници на финансиране, максимален размер на външно финансиране, отнесено към собствения капитал, максимално допустимия размер на разходите за управление на дружеството като съотношение към активите по баланса на дружеството. ДСИЦ са освободени от таксите за одобряване на проспект при първичното увеличаване на капитала (чл. 13, ал. 7, т.3). Така общият капитал на дружеството става 1,885 млн. лева. Следващата стъпка е записване на дружеството в търговския регистър. Следва записване в публичния регистър (не по-късно от шест месеца от вписването в търговския регистър) и издаване на разрешение за извършване на дейност от Държавната комисия по ценните книжа.

Данъчно облагане

Все още няма постигнато решение по данъчния статут на ДСИЦ. Досега са били обсъждани три основни варианта – 1) освобождаване на печалбите на тези дружества от корпоративен данък, но не се правят други данъчни промени, 2) облагане на разпределените дивиденти с 15%, независимо от статута на получателя, и 3) „данъчна прозрачност“, т.е. прехвърляне на цялото облагането върху акционерите в тези дружества.

Същността на първите два варианта е сходна – те се основават на приемането на особен статут на дейностите, и оттам – печалбите, които извършват ДСИЦ. Затова доходите на тези компании ще се облагат по специален начин – никак, или с 15% фиксиран данък. Този подход не се интересува какви са акционерите в тези дружества.

Вариантът за данъчна прозрачност на дружествата със специална инвестиционна цел изглежда най-подходящ за българската действителност, защото: 1/ постига принципа на справедливо третиране от закона, 2/ стимулира колективното инвестиране, особено от фондове, работещи с дългосрочни спестявания.

Накратко, при „данъчната прозрачност“ тежестта на облагането се прехвърля на всеки отделен акционер. Тогава ДСИЦ не се третират като отделен данъчен субект, и съответно не подлежат на облагане с корпоративен данък. Вместо това, те по закон задължително разпределят цялата (или поне 90%) печалба към акционерите си, където тя се облага според статута на всеки акционер. Данъчната прозрачност на ДСИЦ изравнява облагането на доход от определени активи (недвижими имоти и вземания) чрез съсобственост и чрез секюритизиране; тя не е данъчна преференция. Данъчната прозрачност означава запазването на данъчния статут на отделните видове инвеститори.

Рискове при секюритизацията

Секюритизацията по своята същност е вид договор и се осъществява при сравними рискове с всеки един търговски договор, независимо дали става въпрос за секюритизиране на активи или вземания. Покупката на имот от даден инвеститор с цел последващо отдаване под наем ще бъде ефективна операция, ако очакванията, които залага, се реализират на пазара. Когато покупката на актив се осъществява от множество инвеститори ситуацията е аналогична – всеки за себе си преценява дали да инвестира според индивидуалните си очаквания. При секюритизиране на вземания не се случва нищо по-различно, като съгласно чл.7, ал.3 от проектозакона в устава на дружеството трябва да бъде фиксирано минималното равнище на обезпеченост на вземанията, които може да секюритизира дружеството. Така наречените миноритарни акционери, взимат решение за участие в ДСИЦ съгласно данните в проспекта, който се публикува при предлагане на права върху акции на фондовата борса, при така нареченото първично увеличение на капитала.

За всички ДСИЦ естествено обезпечение за вложенията на инвеститорите са активите, които се секюритизират. При всички положения обаче, каквато и да било регулация не може да отмени индивидуалната отговорност и индивидуалния риск на инвеститорите.

* Издателските права върху публикацията са на в. „Капитал“ и ИПИ.

1. Английският термин е „asset-backed securities“, за неговият смисъл лесно могат да се направят справки в общодостъпни източници в Интернет. Най-широко разпространените книги от този род в българската практика са ипотечните облигации.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!