Регулиране на икономическите дейности

Повечето от коментарите са по повод новоприети законодателни изменения от това правителство и парламент; по-малка част се отнасят до приети, но абсурдни изменения от предишното правителство, които не са “докоснати” или доразвити от сегашното управление(1)

Отрицателни развития:

• Най-голямата част от фирмите, въпреки приемането на закона за БУЛСТАТ, все още трябва да предоставят данъчен, осигурителен и митнически номер; софтуерът в държавните и общински учреждения, както и бланките за попълване в повечето случаи работят според предишната система с три различни номера;

• Според приетия Закон за търговския регистър, такси се събират, както за покриване на разходи по предоставяне на информация, така и за самия достъп до информация, което е неправилно; няма предварителни изчисления (или не са обявени) колко ще струва провежданата реформа;

• С приемането на Административно-процесуалния кодекс е въведен принципа на мълчаливия отказ; до този момент принципно мълчаливо съгласие беше възможно на основата на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност; вече не;

• Приети са промени в Закона за далекосъобщенията, които задължават кабелните оператори (кабелна телевизия, доставчици на Интернет и др.) да вкопават кабелите в подземни технически проводи в населени места с над 3 000 жители. Колкото и правилно на пръв поглед да изглежда това, специално изследване на Института за пазарна икономика показа, че разходите от тази разпоредба превишават приходите за обществото с няколко милиарда лева;

• Броят на нотариусите, както като абсолютно число, така и териториално е ограничен от закона – 1 на 10 000 души. Дори и в определени места да има нужда от повече нотариуси, поради по-високата икономическа активност, това не е възможно;

• Цените на услугите, предоставяни от нотариусите се определят административно – с наредба на Министерски съвет; при това положение основното средство в конкурентната борба – цената – е блокирано, което води наред с всичко останало и до по високи цени за ползвателите на нотариални услуги;

• Забранено е нотариусите да рекламират своята дейност, за което няма разумни аргументи; нотариалните услуги не се различават по своята същност като икономическа категория от всички останали, следователно трябва да имат правата, с които разполагат всички останали предприемачи;

• С промени в Закона за народната просвета (за някои, както и за нас може би е странно, че такъв закон все още съществува) беше въведено едногодишно задължение за всички деца да посещават забавачка, без оглед на това, какво искат самите те или техните родители и настойници;

• Въведе се ненужна пререгистрация на автомобилите, въпреки необходимостта след присъединяване към ЕС, такава да бъде осъществена; това предизвика огромни опашки, показа неспособността на пререгистриращите органи да изпълнят промените в закона и резултира в големи загуби за икономиката (загубено работно и свободно време);

• Намесата на държавата в тютюнопроизводството представлява може би най-грубата директна намеса на правителството в икономически сектор днес в България. От закупуването на семе за разсад, до крайното производство на тютюневи изделия, всички дейности подлежат на лицензиране, регистриране дори и на най-обикновения производител; административно се разпределят площите за засаждане, както и произведената продукция. Държавната политика по отношение на тютюнопроизводството, под предлог, че се изпълняват социални функции, грубо се намесва в живота на човека и правото му да се труди; контролът на препитанието позволява и намеса във взимането на лични решения, например при гласоподаването; контрол от страна на държавата в толкова голяма степен е характерен за планова икономика, а не за пазарна;

• Правителството прие наредба, с която Министерски съвет отново ще определя цените на българските цигари и тези от внос. Срока на наредбата беше сила до 30.06.2006 , но имаше изказвания от шефа на Булгартабак, че иска удължаване на действието и до края на годината..

• Въведе се регистрация на физически и юридически лица, извършващи строителство.

• Въведоха се минимални цени за и нженерите по геодезия

• Архитектите са силно регулирани:

Индекс на регулиране на свободните професии на Института за висши изследвания

Източник: Икономически ефекти от регулирането на свободните професии в различни страни-членки на ЕС, 2003, http://www.ihs.ac.at/publications/lib/eb1-executive_summary.pdf

• Според индекса на икономическата свобода на Института Фрейзър (Канада), регулирането на трудовия пазар в България не е отслабнало – наличието на минимална работна заплата, както и незначителната гъвкавост при наемане и уволнение са основните проблеми;

• Според доклада на Световната банка – Doing Business – интегралната оценка за България, определяща условията за бизнес я поставя на 62-ро място от общо 155 държави от целия свят. Трудно бихме могли да приемем, че това е добра позиция; още по-неблагоприятно е положението, свързано с:

• Условията за започване на бизнес – 80-то място

• Лицензионни режими – 118-то място

• Регулации на пазара на труда – 90-то място

• Според индекса на икономическата свобода (Index of Economic Freedom), съставян от Фондация “Херитидж” и “Уол стрийт джърнал” ситуацията в България за последната година се е влошила. Особено неблагоприятна е оценката по показателя “Регулативна намеса на държавата в икономиката” – 4 (по петобална система, където 5 е най-неблагоприятната оценка)

Положителни развития:

• На 10.08.05 г., влиза в сила законът за БУЛСТАТ. Ново регистриращите се компании получават един единствен номер – БУЛСТАТ, който заменя данъчния, осигурителния и митническия номер;

• Още не е приет (на фаза обсъждане) Законопроекта за съсловната организация на магистър-фармацевтите; Надяваме се той да не се приеме, тъй като регламентирането със закон на съсловните организации (и задължаването на всички, които упражняват определена професия да членуват) е по своята природа неправилно, първо защото се така може да се упражни натиск върху хора, които просто не искат да станат членове и второ, защото и сега ако има желаещи могат да формират организация на фармацевтите на доброволни начала (такава съществува – “Съюз на фармацевтите в България”); закон или друг норматив е абсолютно ненужен при наличие на възможността за доброволно сдружаване;

• Облекчена е продажбата на лекарства в аптеките, както и вече собственика на аптека не е задължително да има диплома за фармацевт; Либерализацията на пазара ще доведе до по-ниски цени на лекарствата и по-голям избор за потребителите;

• Според индекса на икономическата свобода на Института Фрейзър (Канада), положителна промяна в България е регистрирана в регулирането на бизнеса в посока улесняване стартирането на бизнес;

• Не е приет (още се обсъжда) Закона за черноморското крайбрежие; Не е нужно да има такъв закон, тъй като голяма част от разпоредбите, включени в него, припокриват вече съществуващи, които обаче не се прилагат; а тези, които са нови, не са необходими;

• Все още не е приет (и не трябва в този вид) Закона за електронните съобщения, който ща замени сега действащия Закон за далекосъобщенията. Новият закон предвижда дори още повече власт на Комисията за регулиране на съобщенията, както и неясни правила, позволяващи взимането на решение “по усмотрение”;

• Приет е законопроект за търговския регистър, който въвежда по-добри практики при регистрацията и получаването на фирмена информация;

• Под натиска на комисията за защита на конкуренцията, от 2007 година ще отпаднат минималните цени за проектиране.

(1) Това и от друга страна е коректен подход, предвид, че двете управляващи в предишното правителство партии, управляват и днес.