Речеви, реторични и мисловни похвати

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

1. „Действителни“,“ истински“, „реални“, „нормални“, „претворими“-това са прилагателните, които най-често се използват в програмата. Авторите вероятно са искали да кажат, че нормалните дейности на отделните министерства ще се различават по тези характеристики от дейността на предшествениците, за които въпросните дейности също са били нормални и рутинни. Употребата на тези прилагателни издава една от неявните цели на програмата, а именно-да се подготви смяната на тълкуванията. С други думи, вероятно ще се прави същото, което и по времето и на предишните правителства, но прочитът и осмислянето трябва да бъдат различни.

2. Реториката на програмата се основава на повторението на идеи за „ново качество“ на онова, което правителството ще прави. Предполага се, че държавата има права върху дохода и собствеността на гражданството. Твърди се, че тя преотстъпва своя доход на различни групи от населението и отрасли на икономиката. В същото време се забравя, че тя има тези права само доколкото преди това са й преотстъпени според механизмите на представителната демокрация.

3. Мисловните схеми будят подозрение за некомпетентност или умишлено лицемерие. Така например, говори се за подобрен търговски баланс, макар балансът да е винаги баланс, а подобрението да е възможно като пазарен дял на български (регистрирани в България) фирми на световния пазар. Много е важно да се подчертае, че това е дял на стоки и услуги, произведени от гражданството и фирмите, а не от правителството. Записано е, че основна амбиция е околната среда да „бъде качествено променена с максимално възможно доближаване до европейските стандарти“. Всяко нещо може да бъде променено качествено по два начина-като се отиде към по-добро, или към по-лошо. Така наречените „европейски стандарти“ са в общи линии по-меки от действащите в момента в България, българската околна среда особено в областта на биоразнообразието, чистотата на почвите и някои други параметри у нас е значително по-добра, отколкото в повечето страни в ЕС. Ако се вземат отделните части на понятието околна среда, „качествената промяна“ може да се смята като желание, например за по-големи или друг вид мечки, които да се заселят в резерватите в Рила. Твърди се, че целта на фискалната политика е събиране на повече данъци при по-ниска данъчна натовареност. Това означава, че основна цел на правителството е да преразпределя повече данъци, че това е самоцел, и че правителството не вижда смисъл да обяснява за какво са нужни събраните данъци.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.