Разширен Манифест за пазарна икономика в България
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Стив Ханке предложи своя „Манифест за пазарна икономика в България“ на инвестиционния форум в София в началото на седмицата. Той се състои от четири предложения за институционални промени, които тук са представени в точки (1) – (4). Останалите предложения, от (5) до (8) са нашето допълнение към Манифеста на проф. Ханке.
1/ Ред и прозрачност на фиска. За това е нужно българското правителство да започне да публикува набор от сметки, като баланс и отчет за приходите и разходите (които да включват не само паричните плащания, но и обещанията на правителството), които да бъдат заверявани от независим одитор. Тези отчети би следвало да се придържат към Международните счетоводни стандарти.
2/ Квалифицирано мнозинство в парламента за важните фискални решения. Това е нужно, за да бъде защитено малцинството граждани от възможната тиранията на мнозинството. Конкретни промени в Конституцията на България:
“ Общият официален дълг може да бъде увеличаван само след одобрението на 2/3 от членовете на парламента.
“ Закон за въвеждане на нов данък или за увеличаване на ставката или базата на съществуващ данък трябва да бъде одобрен от 2/3 от членовете на парламента.
“ Горните две не действат във фискална година, през която има обявена война.
3/ Опростена данъчна система и по-ниски ставки. Реформата на президента Путин в Русия е пример как може да стане това. Първо, той наложи пропорционален („плосък“) данък от 13% за личните доходи. Второ, намали корпоративния данък от 35% на 24%. И трето, даде възможност на малките фирми да избират между 20% данък върху печалбата или 8% данък върху продажбите.
4/ Приватизация на търговското право. България трябва да промени конституцията си, за да бъде позволено частните арбитражи да решават търговски спорове (1) .
5/ Приватизация на пенсионната система (виж повече) Предлагаме трите стълба на пенсионната система да изглеждат така: Първият стълб е safety net, т.е. гарантира минимална защита за сравнително малка група граждани, като инвалиди например. Вторият стълб е задължителното пенсионно спестяване в частни фондове, където се генерират средства в индивидуални партиди. Предполагаме, че задължителни осигурителни подове от около 8% биха генерирали необходимите средства за минимални пенсии на бъдещите пенсионери.Третият стълб е доброволното допълнително спестяване, което по същество не се различава от останалите видове спестяване. Тази схема показва, че НОИ би следвало да бъде закрит.
6/ Премахване на ограниченията пред вноса и закриване на митническата администрация. Считаме за успешен пример реформата в Естония, където бе предприета тази „радикална“ мярка. Позитивните ефекти от това са в две посоки: (1) по-динамична конкуренция, която ще донесе на гражданите повече стойност като потребители и по-високи доходи в следствие на увеличените шансове за подобрена производителност; (2) по-справедлива среда за правене на бизнес, следователно повече шансове за всички играчи в дългосрочен план.
7/ Демонополизация на паричната система и закриване на БНБ (виж книгата на Неновски и коментара от предишен брой на „Преглед на стопанската политика“ – Ханке vs. централната банка на Аржентина). Препоръките в това отношение се свеждат до две основни неща:
“ пълна евроизация (или доларизация, това е въпрос на свободен избор на гражданите) на българската икономика (като централната банка ще спре да произвежда местни пари и рано или късно ще бъде закрита);
“ „свободно банкиране“ или право на търговските банки да емитират частни пари, които да са деноминирани в евро и други валути.
8/ Фискална децентрализация. За да има такава, трябва:
“ Ясно да се разграничат преразпределителните функции на държавата от създаването на публични услуги; преразпределението по необходимост трябва да остане на централно ниво, а оказването на публични услуги може да се финансира самостоятелно от всяка община;
“ Наличие на условия за конкуренция между общините относно размерите на данъците и съответно качеството и количеството оказвани публични услуги; това предполага мобилност на гражданите и фирмите според конкурентните предимства, създадени от различните общини.
(1) Не открихме конституционни ограничения спорове по договори да не може да се решават в частни съдилища, каквито са практикуващите в момента арбитражни.
