Размисли върху някои аспекти от философията на Айн Ранд*

На конференция, организирана от Рандом Хауз във връзка с публикуването на "Атлас сви рамене", Айн Ранд е помолена да представи същността на своята философия, докато стои на един крак.

Отговорът й е:

"Метафизика: Обективната реалност

Епистемология: Разум

Етика: Егоизъм

Политика: Капитализъм

Следващото изложение не е преразказ на философията или книгите на Айн Ранд, нито е материал, който обстойно и последователно ги анализира. По-скоро целта на текста е да постави няколко акцента върху въпроси, свързани с нейното творчество и които вероятно биха провокирали интерес у читателя.

Една от идеите на Ранд е, че съществуващото съществува, тоест обективната истина съществува независимо от този, който я възприема, от неговите емоции, чувства, желания, надежди и страхове. Обективизмът твърди, че разумът е единственото дадено на човека средство да възприема действителността, и единственото ръководство за действие като под „разум" Айн Ранд разбира способността да се определя и усвоява материалът, който човек придобива чрез усещанията. Или както тя сама обобщава основните си възгледи: "Моята философия, накратко, е концепцията за човека като героично същество, с неговото собствено щастие като морален смисъл на живота му, с продуктивното постижение като неговата най-благородна дейност и разума като неговото съвършенство".

В конкретен план, във философията си тя отхвърля етиката на саможертвата и себеотрицанието, страстно защитава индивидуалните права и призовава хората да възприемат себе си и своя живот като най-висшата морална ценност. Освен че призовава за рационалност в поведението на човека, като тази рационалност в известен смисъл се подразбира и като даденост. Нека обърнем внимание на този въпрос.

Рационалност на ниво индивид

Дали човек постъпва рационално? Според преобладаващата част от теориите в икономиката хората постъпват рационално, според други теории, това не е така, както вероятно и според други клонове на науката. Икономистите обичат да използват термина Homo economicus[1] или ако става въпрос за концепция – теория на рационалния избор, свързвайки го с човек, който най-общо от две алтернативи с еднаква полезност, избира онази, която е свързана с по-малко разходи.

Например ако вземем два хляба, които биха имали еднаква полезност за бъдещия си притежател (купувача), той или тя биха избрали този, чиято цена е по-ниска. Все пак би трябвало да можем да говорим за рационалност и в по-дълбок смисъл, рационалност, която излиза извън чисто производствено-потребителския смисъл на думата и която не винаги може да се измери.

Нека отново вземем един пример, при който един човек има две алтернативи – първата е да се прибере след работа у дома, да вечеря, да си легне и на следващия ден да има 100% производителност на работното място. Втората алтернатива е да излезе вечерта с приятели, да си легне по-късно и на следващия ден производителността му да е 85%. Въпросът сега е дали ако човекът избере втория вариант, това автоматично го прави нерационален като приемаме, че по-високата производителност води и до по-добро благосъстояние, към което той се принципно се стреми? Смятам, че това не е така, като принципно може да се разсъждава в две посоки: – едната по-скоро икономическа, а другата по-скоро от физиологично естество:

Икономическата – по-дългата почивка е възможно да повдигне самочувствието, тонуса и т.н. на човека, което в крайна сметка в бъдеще да означава по-продуктивен труд.

Биологична – невробиологията е наука, на която със сигурност и предстои голямо развитие. Все пак в някаква степен се знае как функционира човешкия мозък – най-общо слаби електрически сигнали се транспортират между невроните, информацията се преработва, групира се, създава се минал опит, на чиято основа в бъдеще се взимат определени решения. Т.е. строго погледнато, физиологически здравият човек действа рационално (според собствения си натрупан опит и цели), защото няма някаква предначертана матрица, която да предполага или да предизвиква ирационално поведение.

Като следствие от горните разсъждения, човек съзнателно или несъзнателно претегля възможните алтернативи и избира онези, които са най-добрите според неговия собствен минал опит и целите, които си е поставил. Следователно, много по-логично е да считаме човека за рационално действащ индивид, отколкото обратното.

Защо точно капитализъм?

Доколкото днес хората живеят в организирани групи (общество, държава, юрисдикция), разбира следващият въпрос, който трябва да зададем е как присъщата  рационалност на ниво индивид да бъде "прехвърлена" на макро ниво като по този начин да се гарантира оптималното рационално функциониране на всяко общество (предвид и като сбор от съществуващите частни рационалности и предпочитания).

Целта, както е ясно, е да се идентифицира системата, която през личния избор и свободната размяна да повишава благосъстоянието на своите членове, доколкото това са трансмисионните механизми на частния рационализъм. Отговорът е много прост – това е социално-икономическа система, която безкомпромисно защитава отделните части на този трансмисионен механизъм – гарантиране правото на собственост, на лична неприкосновеност, на свобода на словото и на свободна размяна. Системата, която днес защитава точно тези права е наречена капитализъм.

––––––––––––––

До момента три книги на Айн Ранд са издадени на български език от издателство „МаК". Горещо ги препоръчваме на всеки един читател:

• "За новия интелектуалец";
• "Изворът";
• "Капитализмът: непознатият идеал"

*   Основателка на обективизма, превърнала се за милиони хора в един от най-влиятелните мислители на миналия век; възгледите и са много близки до либертарианското течение в икономиката, все пак тя определя себе си като "радикал за капитализъм"

[1] Терминът в въведен за първи път от Джон Стюарт Мил в края на 19 в., въпреки че идеята като цяло е формулирана около век по-рано от Адам Смит и Дейвид Рикардо.