Ран: Облагането става глобално*

Далечни бюрократи искат вашите пари с малко въпроси

 

Коя държавна единица има правото да ви облага – местното, регионалното или щатското правителство, федералното управление или мултинационални организации като ООН, Световната банка и Световната здравна организация? Причината този въпрос да става толкова важен е, че увеличаващ се брой политически властни хора и институции призовава за глобални данъци на неща като финансови транзакции, тютюн, захар и въглеродни емисии.

Модерната представа за националната държава датира от Вестфалския мирен договор от 1648г. Освен всичко друго, той ограничава правата на суверена в границите на държавата, включително и правото да облага. Американската революция до някаква степен е избухнала заради съпротивата срещу налагането на данъци без насрещен глас в управлението (т.нар. taxation without representation). Въпреки успехите на революцията, този принцип е нарушен от самото начало – и по добри, и по лоши причини. Щом правителството раздели хората в прослойки и позволи на едни класи да налагат данъци върху други, хората могат да бъдат облагани без тяхното съгласие. Първоначално правото на глас е ограничено до мъже, притежатели на собственост; следователно „класите” на жените и тези, които не притежават собственост, са облагани без тяхното съгласие заедно с чернокожите в щатите, в които робството е било разрешено.

Хората в повечето държави вече не са разделяни спрямо своя пол или раса, когато става въпрос за права за гласуване, но е модно това да се прави според техния доход или занаят и после да се облагат различно – отнемайки фундаменталното човешко право на равнопоставеност. Сега това разбиране за различно отношение и липса на глас се популяризира из държавите, като хората (дори и не дотам заможните) в богатите страни трябва да плащат повече данъци, за да подпомагат хората в бедните държави, а на практика твърде често – корумпираните им управници.

Основателите на Америка са разбирали, че хората ще имат толкова по-голямо влияние върху правителството си, колкото по-близко са до него и затова САЩ е създадена като федерална република. В Конституцията федералното правителство има малко власт, а щатското и местното управление имат много права, ако така решат хората. Силата да облагаш е едно от най-принудителните правомощия на държавата, което го прави много опасно както за свободата, така и за просперитета.

Помислете си за последиците, ако международни организации се сдобият с правото да облагат. Освободените от данъци бюрократи, които ръководят тези структури, ще имат безкраен списък с „належащи нужди” и така ще измислят причини за неспирни увеличения на данъците. ООН настоява за въвеждането на глобален данък върху финансовите транзакции, за да „компенсира разходите, претърпени заради трайните икономически, финансови, енергийни, климатични и хранителни кризи и да предпази основните човешки права.”

В нов доклад Световната здравна организация, в името на увеличаването на средствата за здравни изследвания за заболявания, които „прекомерно засягат развиващия се свят”, е предложила „Данък върху финансовите транзакции и Солидарен принос за тютюна, които, в допълнение към данъците върху въздухоплаването, въведени в някои държави, могат да бъдат използвани за събирането на средства, които да бъдат насочвани чрез международни механизми за подсилване на ресурсите на държавите” (на езика на международните бюрократи – да вземат свободата и парите Ви и да ги дадат на друг).

Джеймс Хансен от НАСА наскоро отново предложи „световен плосък данък” върху въглеродните емисии, който да спре глобалното затопляне.  През 2009г. тогавашният говорител на Белия дом – Нанси Пелоси – изрази своята подкрепа за „глобален данък” върху Групата на 20-те. През март вицепрезидентът Джоузеф  Байден каза: „ Искаме да създадем минимален глобален данък”. И не се спира до тук.

За да обобщим, поддръжниците на световния данък настояват най-продуктивните хора и институции на планетата да дават още пари на глобални недемократични институции, които гъмжат от нередности и корупция, за да могат хората в тях да ги харчат както преценят за най-добре, без каквато и да е била отчетност. Лошото разпределение на капитал, което ще последва, ще направи света по-мръсен, по- беден и с по-висока безработица.

Парите от данъци обикновено се харчат доста по-добре, когато хората могат да видят как и кой го прави. Това се постига по-лесно на местно ниво, където хората могат да бъдат истински представлявани и да търсят отговорност, отколкото на национално ниво, а особено на международно, където няма ефективна отчетност. Проблемите на бедността и занемаряването на природата най-често се случват там, където хората нямат ефективно представителство и начин да държат някого отговорен, тоест в авторитарни държави.

Швейцария е просперираща държава, с малко бедност, много високи стандарти за здравето, образованието, опазването на природата и индивидуалната свобода. По-голямата част от облагането става на местно и регионално ниво, където има голяма степен на директна демокрация, представителност и отговорност. Запитайте се дали светът ще е по-добър, ако има повече примери като Швейцария или много повече международни и безотчетни организации, които да Ви облагат и да харчат парите Ви.

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ на 4 юни, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Васил Николов – стажант в ИПИ.  

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.


Свързани публикации.