Първият вот на недоверие: Какви са ползите? (Красен Станчев)
Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)
На 13 февруари правителството премина успешно през първия си вот на недоверие. Парламентарните фракции предварително бяха обявили как ще гласуват. Едно от преобладаващите усещания у публиката беше отегчението или най-малкото липса на интерес. Вотът на недоверие бе обяснен като опит на СДС за вътрешно обединение в навечерието на партийна конференция.
Мисля, че и обществеността, и пресата, пропускат един много важен момент: вотът помага да разберем какъв е политическият избор на правителството, какви са силните и слабите страни на опозицията СДС и какво политическо поведение може да се очаква от социалистите.
Утопично мислене
В идеалния случай най-успешният вариант за вота на недоверие щеше да е упрек в липса на прозрачност в правителствените решения. Успехът нямаше да е непременно приемане на вота от парламента и упражняване на принуда върху кабинета да подаде оставка. В полза на обществото е да бъде разкрито, че анти-корупционният билет, който прати Симеон Сакскобургготски във властта, още не е донесъл реална промяна. Това щеше да накара правителството да насочи своите действия към безпартийно използване на власт.
Какви развития биха подкрепили такъв вот на недоверие? Ден преди изборите през юни бях попитан от Би Ти Ви: „Какво ще е основното предизвикателство пред правителството след изборите?“. Отговорът ми беше, че това ще е как да се избегне прокорупционния натиск на системата, упражняван от непрозрачни действия на заинтересованите групи и от собствените си среди. За съжаление кабинетът и неговата фракция в парламента не успяха да направят правилния избор.
Ето какво имам предвид. Имаше три опита да бъдат облагодетелствани частни интереси със законодателни решения: единият не успя (опитът да се забрани свободното ценообразуване в търговията на дребно с кафе), вторият още не е завършил (създаване на 10% ценово предимство за местни производители при търгове за обществени поръчки) и един премина успешно през парламента (намалените таксите за лиценз в хазарта при запазване на непроменени другите такси и увеличен патентен данък).
Изборът на банки, които да се разпореждат с бюджетни средства (приходи от митниците и управление на държавни дялове и акции), не се извършва на конкурентна основа. Имаше, и все още има, опити за даване на съветнически функции към правителството на няколко незначителни бизнес групировки. Някои навици за прозрачност на предишното правителство (достъпни споразумения с МВФ, макроикономическа рамка, правителствена Интернет страница, на който се публикуват програми, законопроекти) и голяма част от уеб-страниците на администрацията са променени, без да е включен архив, което пречи на лесното съпоставяне на настоящето управление с това на предишното правителство.
Варианти преди внасянето на вота
Списъкът може да бъде продължен. Вярвам, че бившите членове на кабинета, които сега са депутати, могат ясно да обяснят кой печели от сегашната политика. Защо СДС не заложи на такъв сценарий за вота на недоверие? Заради неорганизираност. Такъв вариант би създал допълнителен риск от публично разобличаване на предишни грехове. Може би според общоприетото разбиране е нормално избраните служители да нарочват победители и да облагодетелстват частни интереси с публични пари и постове. И накрая, но не и по значение, за да заложи на вот на недоверие заради непрозрачни действия, СДС трябваше да започне с дълбока самокритика и преоценка на собствената си политика. Вместо това опозицията вътрешно реши вотът да е по две други причини: увеличаване на патентните данъци и таксата за смет от една страна и въвеждането на ДДС върху лекарствата – от друга.
От икономическа гледна точка има по-добри и справедливи начини за определяне на размера на таксата за смет, но като причина за вот на недоверие този проблем може да изглежда несериозен за дебат в парламента. По отношение на патентните данъци ситуацията е по-сложна. Предишното правителство ги повишаваше. Цялостната данъчна политика върви в правилна посока (като прави данъчните ставки „по-плоски“), но това изисква много смелост, за да бъде обяснено в лицето на обществото, което е убедено, че правителството трябва да взима повече от по-богатите и по-големите, трябва да има ценова дискриминация на големите потребители на електроенергия и т.н.
Обаче има две важни обстоятелства. От една страна, няма значителен проблем със самото въвеждане на ДДС върху лекарствата. Крайните ефекти вероятно ще доведат до намаляване на цените на лекарствата или стабилизирането им на близки до сегашните нива. През 1998 г. сегашната опозиция включи в списъка на ДДС някои „социално чувствителни“ стоки като млякото и хляба, а цените се движеха, както бе прогнозирано. От друга страна, истинският проблем днес зад въпроса с цените на лекарствата е не цената на хапчетата за средния гражданин, а моделът на здравна система, която плаща сметките на всички задължително осигуряващи се. А системата беше създадена от предишното правителство и има нужда от преоценка на здравната реформа и мислене как да бъде подобрена.
Обществени ползи от вота
Най-непосредствената полза е, че пресата внезапно откри алтернативи на съществуващата система. Идеите са различни. Едната от тях е нещо като копиране на пенсионния модел – установяване на система от три стълба. Още не е ясно дали и как здравната система може да избегне трудностите, които са характерни за пенсионната. Правителството предложи по-малко атрактивно решение – увеличение на данъка „здраве“ – но крайно решение засега не е взето. Посоката на мислене към частно и доброволно финансиране на здравните услуги и отваряне на пазара им за повече конкуренция е правилна.
Другата полза е, че различни политически партии разбраха какво им се прави. Социалистите- депутати започнаха да критикуват кабинета за липса на достатъчно власт и поискаха повече преразпределение. Това беше в речта на новия водач на социалистите, а един от неговите съпартийци-депутати обеща вот на недоверие за това, че правителството не дава повече на работниците и средностатистическия гражданин (напр. да им бъдат плащани сметките за ток) и за това, че не инвестира повече. Тези гласове съвпадат с икономическите разбирания на президента; точно това каза той на избирателите преди няколко месеца. Ако те продължават да се чуват или пуснат по-дълбоки корени в политическата среда, натискът за по-голям дефицит и повече държавни заеми може да стане неустоим.
Като усетиха тези развития (може би не само заради вота), управляващите заложиха на повече откритост: те вече обявиха плановете си за постепенно увеличаване на цените на електроенергията и ще открият дебат по бюджета за следващата година в близко бъдеще. Вотът инициира дебат и демонстрира, че нито една от фракциите в парламента не успява да се справя със сложни проблеми на стопанската политика.