Приватизация в икономическа комисия?
Икономическата комисия в парламента имаше няколко точки в дневния си ред за първото заседание през 2011 г., две от които предизвикаха интерес – представяне, обсъждане и приемане на проекторешение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България и представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
По отношение на Стратегията за национална сигурност имаше почти пълен консенсус, че нова такава е нужна, както и всеобщо одобрение на текста на документа. В дебатите фокус бе поставен върху икономическата и финансова сигурност, която бе определена като фундаментална – бяха дадени примери със събитията в Гърция. Енергийната сигурност също бе дискутирана, като предложенията бяха да се наблегне още на енергийната независимост като приоритет. Екологичната сигурност също беше засегната, като важен елемент на националната сигурност. Всичко това протече в рамките на около 20 мин., като извън общите стратегически размисли, не се проведе някакъв задълбочен дебат. Така или иначе, остава отворен въпросът доколко тази стратегия ще бъде следвана и дали няма по-скоро пожелателен характер?
При приватизацията дискусията бе по-сериозна, като предложенията са изцяло в посока на промени в т. нар. забранителен списък. Промените не са много като бройка, засягат под 10 предприятия, но все пак предизвикаха дебати и разнопосочни мнения.
Уникален не е равно на необходим
Предлага се една болница да влезе в забранителния списък – „Специализирана болница за активно лечение по травматология, ортопедия и спортна медицина”. Тук аргументите не бяха докрай ясни, но беше споменато, че това е единствената по рода си болница и съответно трябва да бъде предпазена. Коментари не последваха.
Туристическа агенция България
Най-много въпроси предизвика изваждането от списъка на „ВМТ Орбита”. Компанията отдавна се е разделила с каквито и да е значими активи и е изгубила лиценза си да развива младежки и студентски туризъм. Към момента тя е просто един държавен туроператор, който е на отживелица от комунизма. Аргументът за приватизация е ясен и бе изказан от зам. министъра на икономиката Евгени Ангелов – компанията не е от каквото и да е национално значение и няма причина да не бъде приватизирана. Официално писмо срещу приватизацията е получено от туристическата камара и бе прочетено на заседанието – ярък пример за лобистиките действия не само на тази камара. Някои депутати също бяха склонни да се застъпят за компанията, но в крайна сметка мнозинството прие аргументите на вносителите.
Други дружества, за който е предложено да се извадят от забранителния списък са: „Държавна лаборатория – Българска роза”, „ЦЕСИ Инвест”, „Картография” и „Техноекспортстрой”. Последната като че ли представлява най-голям интерес, като специално бе упоменато, че дружеството вече няма нищо общо с проекта „Бургас-Александруполис”.
Ликвидация, но само на книга
Друго чисто техническо предложение е от забранителния списък да отпадне дружеството в ликвидация ВиК „Кюстендил”, а на негово място да бъде вписано ВиК „Кюстендилска вода”.
Агенцията за приватизация отново не знае
Нормално имаше въпроси и за очакваните приходи от евентуалната приватизация на предложените за изваждане дружества, но за всеобща изненада такава информация не бе предоставена. От Агенцията за приватизация се обосноваха, че не могат да залагат приходи от приватизация или да правят оценки за такива на дружества, които все още са в забранителния списък.
Казано накратко, плановете за приватизация на правителството все още изглеждат твърде плахи. През 2010 г. също бяха изказвани смели намерения, но в крайна сметка нищо съществено не се случи, като изключим раздвижването през декември. Приходите от приватизация през 2010 г. бяха нищожни, а през 2011 г. остават под сериозен въпрос, ако мерките се ограничат само до горепосочените дружества. Хубаво е, че отново бе дадена заявка за приватизация на Булгартабак през 2011 г., но това ще бъде трудно – много опити се провалиха през годините.
***
Статията е част от кампанията на ИПИ „Разходите на българската държава“