Представителност на синдикати и работодатели в ЕС

Наскоро в публичното пространство бяха представени промени в Кодекса на труда, част от които целят да усъвършенстват критериите за представителност на сдиндикалните организации и организациите на работодателите. Предвид сериозното участие на синдикатите и работодателските организации в изработването на икономическите политики посредством тяхното представителство в т.нар. Тристранка и законовото изикване за консултиране с тях на редица правителствени политики и решения, въпросът за представителността на тези организации заслужава сериозно внимание.

След последните промени в Кодекса на труда, касаещи критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и организациите на работодателите, влезли в сила през 2007г., за представителна на национално равнище се приема онази синдикална организация, която:

1.      има най-малко 50 000 членове

2.      има най-малко пет  организации с не по-малко от пет членове в повече от една трета в отраслите

3.      има местни органи в повече от половината общини в страната и национален ръководен орган

4.      има качество на юридическо лице най-малко две години преди подаване на искане за признаване на представителност.

За работодателските организации критериите са следните:

1.     поне 750 членове, всеки от които има не по-малко от 10 души работници и служители, наети на трудов договор и общо не по-малко от 15 000 работници и служители във всички членове на работодателската организация;

2.      30 000 работници и служители, наети по трудов договор във всички членове на работодателската организация;

3.      организация на работодателите в повече от една пета от отраслите;

4.      местни органи в повече от една пета от отраслите;

5.      качество на юридическо лице най-малко две години преди подаване на иск за признаване на представителност.

Някои от новите предложения по отношение на критериите за работодателските организации:

1.      100 хиляди работници и служители, наети по трудов договор във всички членове на една работодателска организация;

2.      да има организации на работодатели в повече от една трета от отраслите с не по-малко от десет членове;

3.      да има местни органи в повече от една втора от общините в страната и национален ръководен орган;

4.      да се докаже, че за всяка от последните три финансови години размерът на приходите от членски внос е не по-малко от 500 000 лв.   

За синдикалните организации, новите критерии са много по-малко на брой и по-лесно изпълними:

1.      да имат не по-малко от 75,000 членове

2.      представителство в ¼ от общините и ¼ от икономическите дейности

3.      да членува в Международната конфедерация на профсъюзите;

4.      да членува в Европейската конфедерация на профсъюзите.

След обсъждането на промените в Кодекса на труда, касаещи представителността на организациите на работниците и на работодателите, включен в дневния ред на заседанието на Тристранката (официално известен като Национален съвет за тристранно сътрудничество, НСТС) на 01.11.2011 г., последваха възражения от страна на Българска стопанска камара (БСК) и Българска търговско-промишлена палата (БТПП). В официални становища до Симеон Дянков

двете работодателски организации, към днешна дата представителни в НСТС, изразяват несъгласие относно предложените изменения в критериите за представителност.

Какви са техните основни мотиви:

• не са ясни причините за промяната на критериите за представителност, тъй като провежданият до този момент диалог между трите страни се оценява положително от партньорите;
• счита се за неприемлив начинът на представяне на предложените от правителството критерии, които не са били обсъдени преди това със социалните партньори;
• твърди се, че голяма част от предложенията са в противоречие с Конвенция 87 на Международната организация на труда.

Каква е ситуацията по отношение на установените критерии за представителност в някои други европейски страни?

В следващата таблица (Таблица 1) е представена информация за изискванията, там, където присъстват, за представителност на синдикалните организации на работниците в осемнадесет страни-членки на Европейския съюз. Разгледани са два сектора – публична администрация и образование.

Какво прави впечатление? Първо, в една трета от избраните страни няма установени критерии за представителност на организациите на работодатели и служители. Второ, там, където са налични такива критерии, те са идентични и за двата сектора (публична администрация и образование), какъвто е и случаят на България. Изключение правят три страни – Белгия, Италия и Полша.

Страните, в които не са описани критерии за представителност са Германия, Дания, Литва, Португалия, Финландия и Швеция. Това означава, че всички създадени организации на работници и служители са част от трипартитната система. 

Таблица 1 Критерии за представителност на синдикални организации в избрани страни на ЕС